Глава 11- Още някой ?

87 3 4
                                    

Гледната точка на Елизабет:

Понеже съм фен на часовете по музика. Реших да се запиша в клуба по музика, можех да пея и горе -долу да свиря на китара. Та , днес ми беше първия ден , трябваше да съм в стая 289 в 13:30 , сега беше 13:25 , тъкмо да намеря стаята. А ето я . Неееее , не мога да повярвам ТЕ, Емил нещо драскаше в тетрадка , а оная , как и беше името , Тереза , седеше в скута на един и нещо му шушукаше , а той се кефеше видно. В стаята имаше още трима , двама стояха на килима и гледаха нещо на телефоните си и се хилеха , а едно момиче стоеше и пилеше ноктите си.

Клуба започна и трябваше да избирам до кой да седна , дали Емил или до онази с пилата , но ако тя беше като Тереза , вземе да ме убие с тая пила , значи Емил.

- Хей, красавице , не сме се виждали скоро , не знаех , че имаш талант - това комплимент ли трябваше да е ?!??!

- Ъм , здравей , да мога да пея и свиря донякъде - опитах се да звуча учтиво

- Здравейте , аз съм Мис Клара , може да ми викате само Клара , виждам познати лица , освен двамата - тя посочи нас с Емил - ако може да ни се представите

- Здравейте , аз съм Елизабет , може да ме наричате Бет - казах, усмихвайки се фалшиво

- А аз съм Емил , не съм тукашен- каза той бавно и монотонно след мен

- Приятно ми е хлапета , вече знаете коя съм , да ви представя останалите - заоглежда се , чудейки се от кой да почне - Това са Тереза, приятелят и Кристиан , Сара (момичето с пилата) , а това са нашите шутове , тоест Кейтлин и Майкъл - тази жена ми харесва повече от онази възрастна госпожа по музика. Тя има чувство за хумор , млада е , сигурно около 25 годишна.

- Ей ти новата , къв ти е таланта? - подхвърли едното момиче , май беше Кейтлин

- Покажи ни , че заслужаваш да си в малкото ни клубче- добави едно от момчетата , Кристиан.

- Хей , оставете я , земе и на вас да се развика ,както на мен онзи ден - каза една патка , тоест Тереза - Криско , хайде да им покажем какво е талант.

- Добре , красавице - каза той , вземайки китарата си. Трябва да им призная бяха страхотен дует , де да имах и аз такъв талант.

- Ей дечорлига , искам да чуя новите , стига се фукахте - обади отзад учителката.

- Ам няма проблем , поне аз не мога да се сравнявам с тях - промълвих едва доловимо

- Нищо , хайде хлапе , Емил ще ти акомпанира на пиано , искам да те чуя- тя изглеждаше толкова мила, не знам как да и откажа и затова започнахме. Получило се е добре щом дори Тереза ми ръкопляска.

Тук може да ми хареса ....

Съжалявам , че е кратка :)

Един объркан тийн животTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang