Един объркан тийн живот

Глава 16- Сватбата

След  месеци...
ГТБ:
Бяха минали близо 3 години  от както сме в Калифорния. Годината е вече 2014 , а мама и Хари са все още сгодени само , но това нямаше да е така още много дълго , поради факта ,че бяха започнали ожесточени притовления за грандиозната сватба. Аз , Стефани и майка ми бяхме направо откачили покрай списъци с гости , торти , рокли , зали , църкви ... То било много сложно да се организира сватба. Отделно пропуснах да спомена , кашите в личния ни живот , е така де моя и на Стеф , мама си беше уредена и много щастлива. А отностно нас... Стеф вече близо година се занимава с този Стефан , но за жалост не само имената им са еднакви , а и ината и твърдоглавостта. Не са все още официално заедно , само се карат , добре че той не е от тук , че иначе направо на моменти щяха да се избият и въпреки всичко той щеше да бъде кавалера и на сватбата на нашите , о да , вече наричам Хари татко , защото не само ,че ни гледа като свои деца ,но той за мен е първият ми баща , понеже биологичния както казва мама е заспал боклук. Та да се върнем на Стеф , тя колкото и да е влюбена в адаша си от Вашингтон , си падаше малко разкрепостена , по едно време нещо се задяваше с Марко , но за щастие се осъзна и се завърна към караниците със Стефан и скайп разговорите и чакания по летища и т.н , бяха толкова хубаво дразнещи.
А колкото до мен , през изминалата година , в която се запознах с прекалено много хора и то не в интернет , се случиха много интересни случки, най- важните от които  бяха връзката ми с Майкъл , Марко и последната , но не по важност , тази с Емил. Бях се променила много , излизах често , бях се сприятелила с хората от гимназията , готвех се за изпитите за колежа , обръщах много внимание на външостта си и бях прекратила миналите ми занимания със сайтовете за запознанство, дори се бях решила да участвам в предствлението за край на учебната годината и да попея. Отностно връзиките ми , които будят много интереси , с Майкъл и Марко бяха кратки и ненужни , дори не ги харесвах толкова , колкото исках да натрия носа на Емил , в когото бях влюбена , но го криех зад гняв и погнуса , защото след като го бях отрязала в началото , той бе станал много арогантен и груб, дори се отписа от клуба по музика. След няколко месеца с много смях и купони , имаше една вечер , в която той се появи пред прага ми , пиян и разплакан , искаше да говорим , а аз нямаше как да му кажа не , като го виждах в какво състояние бе. И сега , и сега , когато затворя очи , виждам тази нощ в съзнанието си. Седяхме с часове на тротоара пред домовете си , говорехме и то нищо отностно нас , а просто говорехме ,  говорехме за мечти , надежди , молитви , страхове и вярвания. В  края на нея нощ , той ми сподели защо е пиян, каза ,че го е страх и че го боли. Боляло го от това , че ме е загубил , че е виждал усмивката ми и скъпите коли пред дома ми , от това ,че не той ме прегръщал всяка вечер. Тогава не знам от къде ми дойде, но го целунах , не за да го утеша , а да утеша себе си , да утеша своята болка и страхове. Тази целувка помня и до днес , не беше просто целувка , тя накара времето да спре , сякаш имахме вечността само аз и той. Друга причина да помня всичко това е, че сега той е човека , който ме изпраща, целува и т.н. С него връзката продължава и до днес и човека  , който ненавиждах , се превърна в мое гадже и мой най-добър приятел. Както се досещате , той щеше да бъде кавалера ми на сватбата. Кумът , тоест брат ми , все още беше с Вероника , бяха прекрасна двойка вече от 2 години.
Първоначалните планове на майка ми и баща ми за скромна сватба , се бяха променили от а до я. Сега всичко беше различно , гостите бяха много , а  сватбата като за крале. За жалост всичко щеше да се проведе  след няколко дни , а според мен нищо не беше готово. Тортата , цветята и украсата бяха поръчани , поканите разпратени , залата наета , църквата отказана , но сякаш нещо липсваше , даже роклите и костюмите бяха пристигнали от шивача...Вътрешно усещах ,че нещо ще се обърка , но не знам какво и  сигурно ще разбера в последния момент.
Големият ден...
С мама и Стеф станахме още в 4 сутринта да се подготвяме , тържеството и сватбата започваха  в 18 и имахме едва 14 часа всичко да е перфектно. След като се събудихме , закусихме и седнахме на дивана , уж за да обсъдим какво ще правим през деня , а всъщност всяка от нас залегна на някъде и заспа. Събудих , а телефона се спукваше да звъни , кой ли беше , о боже господи беше станало 14 на обяд , бяхме спали 10 часа , ужас , оставаха ни само 4 часа. Започнах да търча из къщата , обадих се на Алек ,за да съм сигурна ,че всичко при мъжете върви добре. След 10 мин викане и тропане и трите бяхме на крака и започнахме да оправяме мама. Накъдрихме я и Стеф се зае с грима.
След няколко часа , много грим и мъки бяхме готови.
Вече в залата...
ГТЕ:
Вече гостите пристигнаха, а аз стоях със Стефан и чакахме женската гвардия да пристигне и да започваме. Седях и гледах  как Хари нервно крачеше напред назад , преговаряйки обета си.
Дойдоха ...
Еха , видях как Стефани изглеждаше прекрасно , а след нея и Джеска в тази грандиозна бяла рокля , Хари и брат му едвам не се разплакаха. Най-отзад вървеше моето момиче ... ъ-ъ-ъ останах без думи щом я видях да крачи бавно в една небесно синя дълга рокля ,чиито воалове леко се поклащаха от включените климатици , а косата и бе прибрана нежно на кок , в който бяха преплетени бели цветя.
ГТБ:
Церемонията мина отлично и всичко вървеше по график. Започнаха танци и тостове, след не много дълго видях ,че сервитьорите бяха донесли само една торба лед а трябваше да се поне три. Сега аз трябва сама да ходя да ги мъкна от фризера в килера , добре ,че беше Стефан , който предложи помощта си , чувайки „ тихото‘‘ ми мърморене. Насочихме се към килера. Щом влязохме , той затвори вратата и уж падайки към мен , той се наведе и ме целуна , нали уж случайно и в този момент вратата на килера се отвори и там стояха Стеф и Емил...