Един объркан тийн живот

Глава 14- Ем ще ми мине

Гледна точка на Елизабет:

--- Хм, здравей! - почеса се неловко зад връта , когато ме видя-- днес си много слатка.
--- Ам мерси и ти не си зле. - той погледна земята. Какво ли има.
?? -- има ли нещо?
--- Всъщност, да. Става дума за снощи и целувката, аз ..- беше прекъснат
--- Хей , Елизабет нали? Забрави си химикала- това е момчето от часа -- оо емка как си- познават се?
--- Здрасти Марк. Добре съм ти как си? Скоро виждал ли си се с Криско?
--- ем добре съм и не тоя постоянно е зает с оная , гаджето му , Тереза.
--- Мдае. Ъм запознайте се Бет това е Марко или по точно Марк. Марко това е Елизабет на кратко Бет
--- Ами ние имаме общи часове познаваме се , но все пак ми приятно - доста е учтив и привлекателен. И не не се познаваме ?!? Се тая..
--- Земята вика Бет. - емиле на интересен ли се прайш
--- Ъм аз ще тръгвам и без тва ви прекъснах- здрависахме се и тоя се изнесе
--- Та за снощи щеше да ми казваш нещо- Бързо превключих на тази така неловка тема...
--- Ами.. по време на случайната ни целувка почувствах нещо и знам че ти не си , но искам да знаеш ,че съм влюбен в теб ...- на последните думи гласът му се пречупи...а в зелените му очи се четеше и облекчение и много мъка..какво дс правя?!? Какво да кажа?!?-- е, ще кажеш ли нещо?
--- И аз почувствах нещо ,но не знам точно какво. Съжалявам не мисля че съм влюбена ,но не се отчайвай не съм сигурна. А и човек дори да не съм влюбена в теб има толкова по-добри и по-хубави момичета от мен.... Ще си намериш друга - погледнах виновно краката си. Чувствах най вече вина ,че го наранявам но и нещо друго ,все още не знам какво -- та можем да останем приятели нали ?
--- Да, разбира се - почти прошепна той унило.-- Хайде ,ще те закарам
--- Благодаря! - Сложих една приветлива фалшива усмивка. По пътя не си казахме и думичка, той беше съсредоточен в пътя, а аз блеех през прозореца. Пристигнахме ...
--- Чао, Ели ! - никой не ме е наричал така. Сладко е
--- Чао ,Емо! До утре !
--- Ще те чакам в 7:00ч. Ще те закарам- погледнах въпросително спокойно няма да те отвличам! - засмя се. От кога чаках да се усмихне ,олекна ми
--- Благодаря, но утре ще повървя със Стеф
--- Ще видим тази работа- помаха ми той и сви зад ъгъла на къщата им.
---- Прибраааах се! - провикнах се
--- В кухнята сме - чух гласа на брат ми и кикота на Стеф. Какво ли правят нека видя. Отидох до кухнята и какво да видя ,целите в брашно и шоколад , а на масата прилично подобие на торта. -- Е, Стеф..Бет се прибра. Вие ще почистите аз отивам да се окъпя ,че имам среща с Вероника - Вероника бе гаджето му. Тя е симпатично момиче с кестенява коса и сини очи. Подхождаха си с брат ми
--- Долен подлец !- провикнах се след него ...след това погледнах Стефани и въздъхнах -- Много работа ни чака.
--- Дам..

След 3 часа чистене:
--- Ох свърши се ! - въздахме в един глас -- Време е за сън! - казах ,влачейки се към стаята.

На сутринта:
--- Колко е часът?- попитах ,прозявайки се , Стеф ,която си изправяше косата.
--- 6:48ч имаме време..- подскочих, ами Емил , не искам да го разочаровам. Трябва да се оправя бързо. Скочих и влязох в банята.
--- Стеф ,знаеш колко те обичам
--- Да ,ще ти намеря дрехи ,спокойно - засмях се , а тя само въздъхна -- пак ме изоставяш заради Калън , нали?
--- Съжалявам - казах излизайки от банята - ъ къде са..
--- На леглото ти - посочи тя дрехите. Беше подбрала бяла рокля с малки цветя и дантела по края и едно кафяво кожено яке. Тя имаше страхотен вкус за дрехи.
--- Обожавам те , ще се реванширам обещавам!- казах излизайки
--- Ще видиш ти като аз си хвана гадже - чух я как промърмори.. Ха обичам я .. Но наистина трябва да се реванширам и без това утре е Събота , ще прекарам деня с нея!!