Soul - Душа

1

Ши Йон беше на 16г. Не се отличаваше от момчетата на неговата възраст по интереси въпреки, че не държеше особено на външния си вид. Майка му беше американка влюбила се в кореец и момчето наистина имаше някаква екзотична красота. Не беше много висок, но беше толкова слаб, че визуално изглеждаше наистина дълъг. Лицето му беше може би твърде нежно за момче, но светло кестенявата му коса закриваше повечето от него заедно с тъмнозелените му очи. Имаше навикът да се успокоява като засуква косата си и тя често изглеждаше чорлава или както майка му казваше, заприличваше на гнездо. Не беше от популярните в училище, но не беше и от зубърите. Той просто все едно не съществуваше за съучениците си. След часовете се прибираше веднага. Обичаше да седи в стаята си и да слуша музика сам. Живееше с майка си. Още преди години, когато Ши Йон беше на 9, баща му почина от рак. За това майка му работеше по много часове, за да могат да запазят къщата и поне приблизително нивото си на живот. Ши Йон се опитваше да помага като чисти и поддържа имота и винаги готвеше, за да спестят от поръчването на готова храна. Домашните задачи не му тежаха, с тях той се чувстваше полезен и пълноценен.

Живееха добре. Понякога изморително, но добре. Това беше на път да приключи. Една вечер майката на Ши Йон му се обади да не готви защото ще излязат да хапнат навън. Веднага му щракна, че майка му иска да му сервира някаква изненада. Тя така си правеше. Никога нищо не казваше директно, но щом извеждаше сина си на цяла вечеря значи беше нещо голямо. Ши Йон просто се надяваше да не е нещо лошо. Преди години точно така го бяха извели родителите му, за да му кажат, че баща му умира. Явно смятаха, че е по-малко травмиращо. Отказа да мисли за това защото така или иначе щеше да разбере след няколко часа.

И моментът дойде. Бяха се разбрали да се видят направо в ресторанта. Ши Йон закъсня, поради някаква причина тока в метрото спря и пътниците си поседяха на тъмно и на едно място около 30мин. Той почти бегом връхлетя в ресторанта, задъхано попита къде е масата с резервацията на майка му. Когато влезе в салона веднага я позна в гръб, но друго го накара да спре рязко и да се опита да разбере ситуацията. Майка му седеше на маса с мъж и момче не по-голямо от неговата възраст. Те седяха и се смееха, очевидно атмосферата беше неофициална. За това говореше и начина, по който непознатия мъж държеше ръката на майка му върху масата. Трябваше да отиде при тях. Ши Йон преглътна на сухо и тръгна към масата. Когато стигна, сложи покровителствено ръка върху гърба на майка си и поздрави учтиво всички. Трябваше да покаже, че непознатите навлизат в негова територия.