16

3 0 0
                                    

Ши Йон често излизаше в парка с Лили след като тя свърши училище. Оказа се, че не е толкова страшно да говори с нея. Дори обратното, доставяше му удоволствие. С нея забравяше за проблемите си. С нея се чувстваше себе си и му беше добре. Лили сподели, че се интересува от градинарство. Ши Йон и разказа за билките и подправките, които отглеждаше на балкона си.

- Някой ден трябва да ми ги покажеш – развълнува се тя.

- Задължително – обеща той.

Момчето слушаше с интерес всичко, което тя му разказваше. Лили също започваше съвсем сериозно да хлътва по Ши Йон. Когато той се върна в училище дори започнаха да обядват заедно и това беше шок за всички в училище. Хубавото беше, че на нея не и пукаше какво говорят съучениците и, просто правеше това, което и доставя удоволствие. Тя беше аутсайдер като Ши Йон, макар и с шепа приятели, които той нямаше. Просто винаги си бе мислил, че ще поддържа дома си и ще се грижи за майка си. Но майка му си имаше Кайл и Джей, а него оставиха сам. Сега си имаше Лили. Тя идваше дори в кафето, за да си говорят докато той работи. Постепенно подигравките в училище намаляха.

Още на първата им среща в парка Джей беше излязъл да тича и ги видя. В главата му моментално се появи план как да прецака всичко. Ши Йон с гадже... Нямаше да стане!

И така минаха месец, два... Нещата се поуспокоиха. Ши Йон реши, че Джей се е отказал, че сега ще живее сравнително спокойно. Денят на почивката, която Кайл беше планирал за Лора наближи и бабата на Ши Йон дойде при тях. Лора и беше разказала всичко и тя се беше настроила да стегне разюздения тийн на всяка цена.

В петъка преди заминаването Лили и Ши Йон седяха отново на пейката в парка, тяхната пейка. Тя го гледаше с пламъчето в очите, а той се наслаждаваше на аромата на липите и компанията и.

- Има нещо, което ме притеснява – каза тя.

- Какво има.

- Ще ме вземеш за луда.

- Не няма, кажи ми – поклати глава Ши Йон.

- Нещо лошо ще ти се случи – каза бавно Лили.

Ши Йон я загледа опитвайки се да разбере какво му казва:

- Какви ги говориш – попита с леко крива усмивка.

- Не знам как да ти го обясня. Просто очите ти станаха някак тъмни.

Soul - ДушаWhere stories live. Discover now