Soul - Душа

9

Още същият следобед Кайл беше уредил среща на Ши Йон със собственика на закусвалнята. Той изчака момчето да се прибере от училище, накара го да свърши домашните си задължения, които включваха готвене, изпиране и почистване на една от стаите. След което дори не изчака Лора да се върне, а закара момчето до въпросната закусвалня. Оказа се, че заведението изобщо не е до работата му, а страшно близо до училището, в което Ши Йон и Джей учеха.

- Сигурен ли си, че искаш момчето ти да работи това – попита собственика, който явно добре познаваше Кайл.

- Да, малко да влезе в правия път, какво по-добро от това да повърти парцала. Това подобие на момче не е мой син, това е детето на жена ми.

- Да, но работата е тежка и не особено приятна.

- Нашият Ши Йон ще се справи – усмихна се Кайл. – Нали, момче?

Остави момчето, за да му показват кое къде е и какво трябва да прави. Прибра се вкъщи, Лора се изненада искрено, че нещата са станали толкова бързо. Кайл и обясни, че на Ши Йон дори му е харесало. Вечеряха. Към единадесет Лора вече беше притеснена, че Ши Йон не се е прибрал. Кайл я успокои, че вероятно като за първи ден ще свърши работата по-бавно и е нормално. Убеди жена си, че трябва да лягат защото на другия ден са на работа. Лора остави вечерята на Ши Йон в чиния на плота и си легна.

Започна едно не весело, но спокойно ежедневие. Ши Йон работеше и се грижеше за дома си. Беше супер неловко когато някой от съучениците му минеше, разпознаваха го и често минаваха само, за да му се подиграват. С времето Ши Йон свикна с новите си задължения. Не му пукаше какво мислят за него останалите в училище, а и смяташе, че Джей ги насъсква. По-болно му беше, че майка му започваше да се отдалечава от него. Толкова ли я беше разочаровал или Кайл и пълнеше главата с глупости?! Трябваше да е това. Ши Йон се надяваше, че с времето ще и покаже, че е същия както преди и това с парите е единичен случай.

Полицията също не ги потърси повече. След погребението на Ник леля му и чичо му престанаха да поддържат връзка с тях. Веднъж се засякоха на гробищата. Гледаха го с поглед, който питаше защо не е мъртъв той, а техния син. Разбираше ги. Помнеше болката от загубата на баща си, вероятно с времето щеше да им мине. Той не знаеше, но се надяваше.

Всичко беше като в застой докато една вечер Ши Йон не се прибра изморен от работа. Беше тежък ден и искаше просто да легне да спи, но още от улицата забеляза, че в къщата е светло. Чакаха го?! Това отдавна не се беше случвало. Може би майка му беше му простила?! Момчето се развълнува и почти се затича към входната врата на къщата. Влезе в хола и разбра, че поводът не беше весел. Всички се бяха събрали като някакъв съд и Ши Йон разбра много бързо, че неприятностите отново се задават.