Soul - Душа

11

И поредна вечер Джей влезе в стаята му. Ши Йон изобщо не се зарадва:

- Какво искаш този път – постара се тонът му да звучи грубо.

Джей се изсмя с глас и никаква радост в смеха:

- Знаеш, че идвам, за да ти дам следващата ти задача!

Ши Йон решително поклати глава:

- Заври си задачите...

- Какво ли мисли Лора за синът си убиец – прекъсна го Джей.

- Престани!

- А може би ще ти хареса да те вкарат в затвора и да те чукат разни дебелаци?

- Престани – повиши леко глас Ши Йон.

Джей изшътка:

- Какво правиш, глупако? Искаш да те чуят?

- Не – отвърна почти шепнейки Ши Йон и сведе глава виновно. – Казвай какво искаш?!

- Знаеш, че утре е годишнина от смъртта на баба ти и дядо ти и Лора го отбелязва подобаващо.

- Говори направо – не издържа Ши Йон.

Джей се изнерви, Ши Йон го гледаше нагло в очите, все едно му е равен. Толкова силно го удари през лицето, че момчето направи крачка назад.

- Искам когато извади специалния сервиз за чай ти да пожелаеш да сервираш. Искам да се спънеш и да изпотрошиш целия сервиз падайки.

- Няма начин, този сервиз се предава в семейството на мама от поколения – възкликна Ши Йон.

- Тогава отиваш в затвора!

- Майка ми толкова държи на сервиза, че би ме убила ако го потроша.

Джей отново се разсмя:

- Може би това няма да е толкова лошо.

- Стига, поискай друго, моля те...

- Има време, сладурче! Но ако утре не потрошиш порцелановия сервиз ще имаш големи проблеми.

С тези думи Джей излезе от стаята, а Ши Йон остана сам, ужасен от предстоящия ден. Предпочиташе да го накарат да скочи от покрива и да си строши нещо, но сервизът на майка му... Немислимо! Лора никога нямаше да му прости. Беше обречен.

Не успя да мигне цялата нощ. На сутринта не посмя да погледне майка си в очите. Знаеше какво щеше да и причини и нямаше силата да я погледне. А и това проклето време, все едно летеше към скапания следобед, в който майка му щеше да извади сервиза и щеше да сложи чай за всички. Така почиташе родителите си, а и сервиза наистина се предаваше от поколение на поколение от доста време, беше красив, порцеланов, стар и изключително скъп ако човек трябваше да си го купи сега.