Soul - Душа

14

Разсеяна от мислите си за Ши Йон, Лили се спъна и падна на правата площадка. Какво толкова мислеше за този нехранимайко? Изобщо не заслужаваше вниманието и. Тъкмо беше започнала да го харесва и той започна да се държи още по-странно и неадекватно.

Вървеше по улицата и си мислеше за какво?! Не, по-правилния въпрос беше за кого. Но пък имаше страхотен задник! Момичето се засмя сама на мислите си. Да, биваше си го. Обаче собственика на задника беше луд.

Вървеше по малка уличка в квартала си. Още малко и щеше да си е вкъщи. Слушаше музика в слушалките си и си позволяваше да потъне в мисли за Ши Йон. В края на краищата всеки си имаше някакви странности, но момчето прекаляваше на моменти.

И тогава заваля, все едно някой беше разпорил небето и от там се изливаше водопад, а не капки вода. Лили спря, нямаше чадър, щеше да се намокри до кости за отрицателно време. Както си седеше изведнъж някой я хвана за ръката и я дръпна назад. Момичето така се стресна, че щеше да падне, но две силни ръце я хванаха и не и позволиха да падне. В първия момент Лили изпита силна ярост и желание да прасне виновника във физиономията. Погледна към ненормалника, който я дръпна и се изненада. Беше Ши Йон, момичето веднага превключи на режим „скандал":
- Какво... – беше готова да зашлеви нахалника - Пак ли ти? Сега какво искаш? Пак вървиш след мен! Как се осмеляваш да ме докосваш? Кой ти даде това право?

Ши Йон премигна объркано, но бързо се ядоса:

- Луда ли си!? Исках само да ти дам чадър, виж как вали – не разбираше той постъпката на момичето.

- Какво – Лили също не го разбираше.

- Погледни – посочи той чадъра, който държеше над нея.

Лили се загледа в чадъра. Изобщо не беше осъзнала, че дъжда вече не я валеше.

- И все пак, какво правиш тук? Преследваш ли ме?

- Не те следя – вече спокойно и отговори Ши Йон.

- Тогава какво – не разбираше момичето.

- Живея наблизо.

Момичето го изгледа невярващо.

На глас продължи да вика:

- В квартала ли живееш?

- Да.

- Тогава защо никога не съм те виждала?