Soul - Душа

7

Минаха няколко спокойни дни. Ши Йон не го болеше гърлото от случката с чичо му, майка му се държеше нормално, явно му беше повярвала наистина. Кайл и Джей продължаваха да не го забелязват толкова както до сега.

Беше спокойна приятна лятна вечер. Ши Йон миеше чиниите след вечеря. Майка му и Кайл пиеха вино в хола. Изведнъж зад него се появи Джей:

- Искам да поговорим в моята стая – кратко обяви той.

Ши Йон не успя да скрие изненадата си:

- Искаш да говориш с мен?!

- Да, човече! Не си говорим много, искам да си поговорим в стаята ми.

- Може би нямаме общи теми – вдигна рамене Ши Йон.

- Да и може би е време да намерим такива.

- Да, прав си – съгласи се Ши Йон. – Ще довърша тук и ще дойда.

Джей се съгласи и напусна кухнята. Ши Йон започна да мисли какво пък имаха да си кажат, двамата бяха много различни, но поне не си пречеха и не се дразнеха. Това беше добре, нали?

Когато приключи с миенето се качи в своята стара стая. Там Джей опъваше някаква пружина, за да тренира мускулите си. На Ши Йон му се видя нелепо.

- Влез и затвори вратата – Джей започна със стряскащо безжизнен глас.

Ши Йон се подчини и зачака да чуе какво има да му казва доведения му брат.

- Знам, че ти даде лекарствата на Ник.

Ши Йон почти залитна назад при тези думи, но успя да се задържи. Само треперещите му ръце подсказваха какви мисли препускат през главата му.

- Ти си виновен за смъртта на братовчед си, Ши Йон – продължи спокойно Джей. – Мисля да споделя каквото знам с Лора...

- Недей – истерично го прекъсна Ши Йон. Не знаеше какво да каже, какво да направи.

Джей се усмихна жестоко:

- Защо и мен ли ще убиеш?

- Недей, моля те, недей – продължаваше да пелтечи Ши Йон.

- Може и да не и казвам...

Джей очевидно изпитваше удоволствие от цялата ситуация, той имаше надмощие.

- Ще направя каквото поискаш, само не казвай на никого!

- Всичко значи?!