soulmates | Eminem Fanfiction | - български език

Част 6

"Лони...Лони" - нечий сладък като звънче глас повтаряше името ми. Бях толкова дълбоко в съня си, че звукът ме приспиваше още повече.

- Лони! Събуди се! - тонът се повиши, но остана все така нежен и звънлив.

- Ъъ..какво? - Отворих очи и не беше трудно да се разсъня, защото ме срещнаха други сини като вода очи, изпълнени с много топлина, сякаш се изгубвах в тях всеки път щом се взирам в тях, сякаш изпадах в транс, лицето му беше толкова близо до моето, че дори успях да усетя топлината му.

- Време е за ставане! - Каза той, обърнат с гръб към мен, запътващ се към вратата. Къде ли отива? Бях все още сънена и най-малкото нещо, което исках да направя е да говоря, но фактът, че всеки момент ще напусне стаята определено ме смути. Да не би да си тръгва? Без да каже нищо?! Поставих ръка върху челото си, лежейки върху меката си възглавница, като отново потъвах бавно в мисли. Той направи достатъчно за мен. Остана за през нощта с мен, сега е сутрин и може да си върви, нищо не го спира.Може би отново съм се заблудила. Той няма чувства към мен. Мислите ми бяха прекъснати от отваряне на врата. Повдигнах само леко глава, за да видя кой може да е и тогава гледката ме изуми: Маршъл влезе в стаята с поднос, вървеше бавно, като внимаваше да не разлее сокът, ситуацията почти ме разсмя и в същото време ме разтапяше. Личеше си, че не прави това често. Изправих се на лакти и му се усмихнах игриво

- С какво съм заслужила подобно внимание? - Той постави подноса пред мен и седна до мен на леглото.

- Понеже може би сте изморена от вчерашната случка, не исках да бъдете ангажирана с нищо на сутринта, госпожице Лони. - Каза той толкова сериозно, че ме остави безмълвна. - Хайде. Хапвай.

- Всичко това е за мен? - Гледах към огромното количество храна с широко отворени очи. - Да не би да имаме гости? Този храна ще стигне за поне още десетима души. - Казах през смях, като посочих с пръст към подноса. Все още бях в почти легнало положение и трябваше много внимателно да се изправя в седнало на леглото, за да направя някоя бъркотия в него. Всичко изглеждаше много вкусно. Бях много гладна. Сякаш онова, което сънувах през нощта беше реалност, имах чувството, че ако се изправя няма да мога да ходя. Припомняйки си този сън леко се изчервих, но бързо го запратих в края на мислите и огледах храната. Не знаех с какво исках да се нахраня. Имаше толкова много храна.