soulmates | Eminem Fanfiction | - български език

Част 36

  - Сега вече можеш да се избършеш. - Лекарката ми подаде хартия, за да избърша гела от корема си. - Вече си в шестия месец, Лони. Поздравления и на двама ви. - Тя погледна към Маршъл и му усмихна. - Сигурна съм, че и двамата помните, но аз се чувствам длъжна да ви напомня, че терминът ви е на 8-и март. Ще ви очаквам в болницата ден преди раждането. - Тя отново се усмихна. Аз погледнах към Маршъл, той кимна с глава и това ми даде знак, че е време да попитам. Изправих се и дръпнах блузата си надолу:

 - С Маршъл обсъдихме един въпрос и искаме да знаем дали е възможно да родя вкъщи? Обгрижвана от медицински екип, разбира се.

 - Искаш да родиш във вода?

 - Мхм. - Усмихнах  се широко. 

 - Съжалявам, че ще разочаровам и двама ви, но не бих могла да ти позволя, Лони. Трябва да бъдеш в болницата. Ще започнем с нормално раждане, но има вероятност от усложнения.

 - Усложнения? - Възкликна Маршъл. - Казахте, че Лони и бебето са в отлично здраве.

 - Така е. Все още са, но по време на раждането се безпокоя, че може да изникнат нежелани усложнения и заради това аз и екипът ми трябва да бъдем в готовност да я поемем. - Маршъл ме прегърна, а аз погалих ръката му. 

 - Може ли да й се случи нещо? - Той ме притисна към себе си.

 - По-голяма е вероятността всичко да мине по план, но също така трябва да бъдем подготвени, ако нещо нежелано изскочи. Лони, не забравяй, без никакви натоварвания и излишен стрес. Много е важно да си в отлично здраве, също така ще са ти нужни сили.

С Маршъл напуснахме кабинета на лекаря. От една страна съжалявам, че попитах за раждане в домашни условия, сега знаейки за съществуващата опасност да се случи нещо на бебето ни донякъде ме притесни, но от друга страна е важно да го знаем. Сега ще бъда по-предпазлива.

 - Добре ли си? - Маршъл ме погледна, докато шофираше.

 - Добре съм.

 - Изпитвала ли си болки в корема или нещо подобно?

 - Не, всичко е наред.

 - Искам ти и бебето да бъдете добре.

 - Знам, мили. Искаше да заснемеш това раждане, нали?

 - Да, но и в болницата ще го направя. - Той целуна ръката ми, докато гледаше пътя си. - Всичко ще бъде наред, ти ще получиш контракциите си, ще напънеш няколко пъти и само за миг ще чуеш плача на нашето бебе. - Той се засмя леко.