soulmates | Eminem Fanfiction | - български език

Част 18

  Стоях на тротоара и чаках Дани да се появи от някъде с колата си. Погледнах към часовника си още веднъж и щом вдигнах глава чух клаксон от кола, спряла на отсрещния тротоар.

 - Ей, Лони, насам! - Чух гласа на Дани от отворения прозорец на колата. Усмихнах се и се затичах към колата му. - Благодаря, че прие поканата да излезеш с мен. - Каза той, усмихвайки се, веднага щом влязох в колата.

 - И аз се радвам. Е, къде отиваме?

 - Наблизо има страхотно кафе. Да отидем там?

 - Хайде. - Усмихнах му се отново и сложих колана. 

***

 - Не бих искал да те обидя със следващия си въпрос. Не ме разбирай погрешно, но какво правеше с Еминем онази нощ? - Отпивах от кафето си, когато той ми зададе този въпрос.

 - Какво имаш предвид? - Той трудно подбираше думите си.

 - Ами...знам ли...той е човек, който рядко се вижда на публични места и още по-малко се среща с... - той не знаеше как да довърши това изречение. Може би се чуди как Еминем е излязъл с обикновен човек.

 - С човек, който не е известен? - Довърших изречението за него.

 - Да! - Той каза с облекчение. Аз леко се засмях.

 - Всъщност работя за него. - Държах чашата между дланите си.

 - Наистина? - Каза така сякаш не можеше да повярва на ушите си.

 - Да, но стига за мен. Кажи нещо за себе си. - Трябваше да го отклоня от себе си и най-вече от отношенията ми с Маршъл. Мисля, че и аз все още не съм готова да разкрия връзката си с него. Прекалено рано е. Ако нещо се случи не бих искала медията да раздухва за това колко разбито сърцето ми е всъщност.

 - Амм...на стаж...съм. - Изглежда му е трудно да говори за себе си.

 - Звучи интересно. - Отпих от чашата си и го погледнах отново.

 - Ф-фотограф съм...и...съм на път да сключа страхотна сделка, но за целта ми трябват страхотни снимки. 

 - О! Желая ти късмет. - Погледнах отново към часовника си. - Трябва да вървя. Беше ми приятно да се видим. 

 - Аз ще те закарам. - Почти извика.

 - О, не не си прави труда. Трябва да вървя на работа. - Усмихнах му се.

 - Чудесно. Нека те закарам. 

 - Не бих искала да... - как да му обясниш, че не искаш да те закара до работното ти място?!