soulmates | Eminem Fanfiction | - български език

Част 16

   - Аауч! - Почти изпищях, докато Хейли промиваше раната на рамото ми.

 - Знам, знам, но трябва да се промие преди да сложа лепенка. - Тя ме погледна със състрадание и отново оголи рамото ми с една ръка и с другата проми раната бързо. Притиснах очи и не издадох повече звук. Погледнах към Маршъл, който беше потънал в дълбок сън на дивана и се усмихнах. Така се радвам, че е добре. Лепенката на челото му почти прикриваше раната, но около нея вече се бяха оформили малка издутина и синина. В следващите няколко дни щеше да е леко ожулен. Хейли сложи лепенка и на моето рамо и пусна ръкава ми.

 - Вече можеш да вървиш, където пожелаеш. - Тихо каза тя, за да не събуди Маршъл. 

 - Благодаря ти. Е, аз ще тръгвам. Вечерята беше страхотна. - Станах и взех чантата си.

 - Татко ми каза по-рано, че ще останеш за вечерта..

 - Няма такова нещо. - Погледнах я. Явно Маршъл е имал план за мен, но всичко се обърка.

 - Значи не е говорил с теб. Както и да е. Не си тръгвай, остани. Късно е. - Повдигна рамене и не мислех да й противя. Щеше да направи всичко, за да ме убеди да остана.

 - Е, добре. Мога да ти помогна да измием съдовете? - Оставих чантата си отново на мястото й и се усмихнах на Хейли.

 - Хайде.

Махах останалата храна по чиниите и ги подавах на Хейли, а тя от своя страна ги поставя в миялната машина.

 - Татко много те харесва. - Каза от нищото, докато сложи още една чиния в машината.

 - Радвам се. - От начало не знаех какво да кажа. Не исках да се изпусна пред нея за чувствата си. Това единствено би усложнило нещата между мен и Маршъл.

 - Сериозно говоря. Знам и ти какво си мислиш. - Тя постави последната чиния в миялната и затвори врата й. Хейли сложи ръка на кръста си и хитро ме загледа. Боже. Определено знае за връзката ни повече отколкото предполагах. - Татко не е от онези хора, които показват чувствата си. Дори и да говори за тях. За да разбереш това трябва много добре да го познаваш, а ти не го познаваш, Лони. Повярвай ми, ти промени баща ми коренно за съвсем кратко време.

 - И как по-точно съм го променила? - Не смятах за редно да говоря с Хейли за връзката ни.

 - За него...сякаш ти си...знам ли..още една причина да продължава напред. Преди да те срещне той правеше обичайното - работа - вкъщи, вкъщи- работа. А сега, когато говори за това как е минал денят му, той засиява и казва колко приятно го е прекарал...с теб. - Усмихна се тя. Думите й сякаш бяха като светлива в тунел. Изпълни ме с толкова надежда за нас двамата. Изведнъж ми прииска да направя всичко за Маршъл. Всичко, което  пожелае.