soulmates | Eminem Fanfiction | - български език

Част 29

  - Лони, много, много ти се моля, ако нещо се промени, обещай да ми се обадиш! Независимо какво е то. Аз до 3 дни ще направя всичко възможно да се върна! - Алейна за пореден път повтори молбата си преди да слезе от колата и да се качи на самолета. Налага се да отпътува отново за Лос Анджелис, за да разреши малък проблем, свързан с университета.

 - Обещавам, Лейни! Не се тревожи. - Прегърнах я и я целунах, тя отвори врата и слезе от колата.

 - Чао, Лейни! - Хейли отвори прозореца и й махна, малко след като тя вече изчезна от погледа ни, запалих колата и откарах към болницата. 

------------------------

 - Ти кажи, че отиваме на посещение, а аз ще те чакам в стаята! - Нямах време на възразя, Хейли изкрещя всичко това на един дъх, докато бягаше надолу към коридора към стаята на баща си. Налагаше ми се да чакам някой да се появи, за да съобщя, че Маршъл ще има посетители иначе ще ни се скарат, но никой не идваше. Погледнах към стълбите, водещи към първия етаж, но и от там никой не се появяваше, облегнах се на стената и издишах дълбоко, шумни стъпки от бягане по коридора ме накараха да погледна натам и видях Хейли да тича с все сила към мен.

 - Какво...

 - Няма го...няма го в стаята. Леглото е празно. - Прегърса ме тя и едва си поемаше въздух.

 - Как така го няма?! - Хванах ръката й и тръгнахме заедно към стаята на Маршъл, но от друга стая излезе лекуващият му лекар. Спрях на място веднага щом го видях и извиках името му:

 - Къде е Маршъл? - С нотка притеснение в гласа ми зададох въпроса на лекаря. Той само ме погледна, а след това и часовника си:

 - По това време той е на преглед на четвъртия етаж. Не са ли ви казали? - Объркано ни погледна той.

 - Никой нищо не ни е казвал...

 - Сестрата е трябвало да ви каже.

 - Това отношение е несериозно. Изкарахте моя и най-вече акъла на дъщеря му! - Повиших леко тон.

 - Съжалявам, госпожице. Да се качим на четвъртия етаж и да проверим какво се случва.

Хейли изглеждаше вече по-успокоена, но тази емоция й повлия, стигнахме до стаята, но лекарят ни помоли да изчакаме отвън, след 2 минути той излезе отново заедно със медицинска сестра.

 - Госпожице, не сте дали програмата с прегледи на семейството на Маршъл. Защо?

 - Забравила съм...аз съм стажант. - С извинителен поглед ни погледна.