soulmates | Eminem Fanfiction | - български език

Част 9

След малко Маршъл се върна, но този път заключи вратата.

- Вече със сигурност няма никой да ни безпокои. - Каза той, заключвайки вратата. След това се обърна и в очите му бяха придобили един съвсем различен вид, сякаш бяха по-тъмни, сякаш беше дявол, сякаш беше воден от различно чувство. Страст. Ярост. Гняв. Не знаех какво може да последва, така бързо се обърках, този човек се пременяше изведнъж, беше плашещо. В един момент е воден от чувство на ярост, а в следващия е така мил и любезен. Той отново ме сграбчи, беше ме здраво притиснал към себе си. Първата ми мисъл беше, че той изобщо не ми е бил сърдит, но следващото му действие ме накара да се вцепеня. Той сграбчи косата ми и ме повали на колене. Дишането му беше учестено и можеш да видя удоволствието, изписано на лицето му. Нямах сили да се изправя, просто гледах човекът срещу мен, който съвсем не е Маршъл, после вниманието му беше привлечено от ръцете му, той разкопчаваше панталона си. Някакво мое вътрешно Аз изпищя, но аз все така оставах неподвижна, безмълвна, вцепенена. Той отново хвана косата ми, но този път аз хванах ръката му.

- Маршъл! - Изкрещях силно. Ръката ми беше върху неговата, той ме дръпна и след това усетих болка. Дърпаше косата ми. - Маршъл, пусни ме! - И двете си ръце поставих върху неговите, а на лицето ми се изписа болка, страх, тъга. Но в очите ми можеше да се види разочарованието. Той никога не е гледал на мен с други очи.

- Харесва ми това, че кучките идват при мен. Не е нужно да ги търся аз! - Думите му бяха като забит нож в сърцето ми. "За курва ли ме взима?!" Яростта ми помогна да се освободя от хватката му. Бутнах го настрани и се изправих срещу него, с очи пълни със сълзи, които всеки момент щяха да намерят своя път надолу по лицето ми.

- Ти кучи син! - Изкрещях срещу него. Вървях назад, скоро гърба ми се блъсна във вратата. - Повече...няма да поставиш ръцете си върху мен! Ако си мислиш, че съм едно от...куклите, които си изчуквал преди, жестоко се заблуждаваш! - Тъгата беше заседнала в гърлото ми и едва изрекох думите си. Болеше ме толкова силно и в същото време бях така влюбена в него. Отключих вратата и избягах от сградата. Не знаех накъде да вървя. Какво да правя. Зрението ми беше замъглено от сълзите, които се стичаха като неуморно. Не знаех накъде вървя, но вървях.

Marshall's POV

Съжалих веднага за думите си, но дълбоко в себе си знаех, че така е най-добре. Не за мен, а за нея. Какво можех да й дам аз? Несигурността и недоверието спрямо нея ме превръщаха в съвсем различен човек. Тя е толкова млада. Най-малко съм й нужен аз. С непрекъснато променящите си настроения. Вече ме мрази. Тази мисъл ме разяждаше отвътре. Защо реагирах така спрямо нея? Никога не съм гледал на нея по този начин. Нямах намерение да я употребя и след това да я захвърля. Съзнанието ми беше прецакано. Мисълта, че беше готова да бъде с мен, малко преди да влезе този човек в стаята ме промени. За момент си помислих, че не е по различна от кучките, с които съм бил преди, но знам, че сгреших. Тя ще бъде добре без мен, а аз как ще бъда без нея? Мисълта, че имах нужда от нея ме влудяваше. Имах нужда от нея. Чувствах, че тя е онази, която толкова дълго съм чакал. Как ще се справя без нея? Зарязах всичко. Сега най-много исках да си отида вкъщи. По време на пътуването ми към вкъщи през главата ми минаха много мисли. Но най-вече имах нужда от приятел, с когото да споделя всичко, което се случи преди малко. В последните няколко решения в личен план съм вземал сам. Предприемал съм действия съвсем сам, но сега имах нужда от човек до себе си. Мамка му чувствах се така самотен.