Hunhan: Влюбен съм в смъртен

Част 4

- Сега няма на къде да избягаш, малкия - Сехун се усмихна дяволито и започна да целува врата на Лухан. Той хапеше и и целуваше жертвата си, а Лухан само стенеше съблазнително и безсрамно.
- Помисли си пак, сладък - Лулу се усмихна злобно и срита Сехун адски силно между краката. Хуни падна на колене, държейки "съкровищата" си с две ръце и едва не заплака.
- Горките ми топки - каза тихо Сехун като си мислеше за всички курви, които ще изпусне заради болката там долу.

*****************************************************************************************************

- Ах ти, копеле мръсно - изруга Сехун като рязко се изправи от леглото
Всичко това е било сън... Е, почти всичко.. Сехун тъкмо понечи да стане, но усети ужасна болка. Когато повдигна завивката, той видя малкия Сехун, който се бе изправил гордо и бе болезнено твърд. За щастие Сехун спеше гол и нямаше да му се налага да сваля нещо. Той извъртя раздразнено очите си и бавно се запъти към банята. Там, той се опря на студените плочки и раздалечи леко краката си. Ръката му се плъзна по достойнството му и затвори очи. Единственото, за което можеше да мисли бе за шантавия сън, който сънува.. Защо точно Лухан? Защо не Кай? А, да. Кай си беше задник от всякъде и сигурно затова. Сехун отново и отново виждаше съблазнителното лице на Лулу... Как капките пот се стичаха по лицето му... Как целува врата му.. Това го възбуди още повече. Той забърза тласъците на ръката си, а стоновете му ставаха все по - силни. Тъкмо бе на път да свърши, но тогава Кай нахлу с гръм и трясък в банята и се ухили мазно.
- Да ти помогна ли, сладък? - Кай продължаваше да се хили, а Сехун го гледаше все така шокирано. Той прикри мъжеството си с хавлия и се обърна с гръб към Кай, който сега гледаше голия му стегнат задник.
- Я се махай оттук, педал грозен. - изкрещя Хуни
- От къде знаеш, че съм педал? Може и да съм спирачка - Кай се ухили още повече.
Сехун взе една тубичка от близкият рафт и замери Кай с нея. Кай веднага се затича към вратата като преди да излезе извика:
- ДРУГИЯ ПЪТ ЩЕ МИ ПАДНЕШ, ХУНИ.
Сехун не обърна внимание и тъкмо щеше да си довърши работата, но случайно погледна часа и видя, че закъснява за училище. Той се облече набързо и хукна към училището, въпреки че членът му се опираше болезнено в плата на боксерките. Десет минути по - късно, Сехун вече беше близо до класната стая. Той почука на вратата и влезе.
- Ти си Сехун, нали? - попита намръщен учителя пред него.
- Да. Аз съм Сехун.
- Този път ще ти простя, но нека това да не се повтаря повече. Можеш да си седнеш.
Сехун само се поклони леко и тръгна към мястото си. Той се усмихна, когато видя Лухан и седна до него. Часът си вървеше бавно и мъчително, докато една учителка не нахлу в стаята.
- Съжалявам, че прекъсвам часа Ви, господин Парк, но спешно се нуждая от двама доброволци, които да се присъединят към отбора ни по баскетбол. Те трябва за започнат тренировките си още сега, защото мачът е след две седмици и се нуждаем от играчи от всеки клас.
На Хуни не му пукаше особено какво ще правят смъртните, но реши да се присъедини към отбора, защото Лулу го беше направил.
- Добре момчета. Тръгвайте. - каза учителят като им направи знак да тръгват.
Момчетата тръгнаха към игрището. Сехун тръгна към изхода, но Лулу го спря.
- Хей, така ли ще играеш?
- Да, защо? Какво ми е?
- Първо, доколкото знам, баскетбол не се играе с кожени панталони и второ... - Лухан посочи с поглед очевидно доста голямата издутина в панталоните на Хуни. Той само се усмихна и завлече Лулу към тоалетните.
- Ей, какво правиш? - Лухан започна да се бунтува, но Сехун изобщо не го отрази. Той го набута в една от кабинките и заключи след себе си. Хуни накара Лухан да падне на колене пред него, а след това разкопча панталоните си.....

(Следва продължение... )Четвърта част юхууу!!! Искам да се извиня за ебаси дългото закъснение :( (извинете грубия ми език XD) Тъй като завършвам след няколко дни, вече ще имам повече време за писане ^-^ Надявам се частта да ви е харесала :3