Hunhan: Влюбен съм в смъртен

Част 17

Лухан се изправи рязко и с шок погледна Чаньол.

- КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ НЕ ТИ Е НАРЕД? КОЙ СИ ТИ И ЗАЩО ГО НАПРАВИ? - Лухан изкрещя в лицето му и клекна до трупа на Сехун: - Сехун....

- Стани. - Чаньол хвана Лухан и го задърпа на някъде.

- Какво искаш? Пусни ме. - Лухан започна да се бунтува, но Чаньол го халоса по главата, взе го през рамо и побягна.

*В клуба*

На Крис му се пикаеше и реши да излезе навън, хем да подиша малко по-малко замърсен въздух. Докато вървеше към изхода, той усети, че нещо не е наред и инстинктивно погледна към масата, на която седяха. На нея нямаше никой. Високото русо момче със забързана крачка излезе, забеляза трупа на Сехун и тръгна натам. Той клекна до него, огледа раната и пъхна пръстите си в нея. След секунда, вампирът извади куршума от сърцето му и го огледа.

- Какво по дяволите... - куршумът, който държеше не беше обикновен. Той беше платинен, с изобразен пентаграм със засъхнала по него вещерска кръв. Такъв куршум може да заличи цял род на вампири, само ако ги одраскаш, а какво останало за куршум в сърцето.

Крис след минута забеляза, че тялото на Сехун го няма.

- Какво? - от хибрида беше останало само едно бяло перо на черни петна с капки кръв по него.

*в къщата на ангелите*

Всички си стояха спокойно и всеки се занимаваше със своята работа. Изведнъж Сухо стана от дивана със смразяващо изражение на лицето и каза:

- Нещо се е случило на Сехун.

- Какво? - казаха всички разтревожени, а Сухо тръгна към стаята си.

След минути той се върна, седна на дивана и се загледа безизразно в нищото.

- Мъртъв е.

- Какво? Шегуваш се, нали? - попита Тао притеснен.

- Де да се шегувах.... Истина е... Сехун е мъртъв. Проверих жизнените му фактори в системата. Няма и следа от тях.

Всички замълчаха пред горчивата реалност и наведоха глави в памет на изгубения си брат.

- Вината е моя.. - каза Сухо и издиша тежко.

- Не се обвинявай.. Не си виновен. - каза ДиО, опитвайки се да го утеши.

- Напротив. Знаех си, че ще пострада, ако закриля онова хлапе. То не е като хората.

- Какво имаш предвид? - попита Тао.