Hunhan: Влюбен съм в смъртен

Част 16

- 'Sup fellas? - високият мъж облечен в черно правеше сянка на цялото сепаре.

- Оо, Кристиянчо, к'о пра'иш? - каза Сехун и запърха с мигли като влюбена ученичка.

- Кристофър, руса кучко. Виждам, че пак зарибяваш чужди собствености. - каза той и погледна Лулу с мазна усмивка.

Шиумин просто се засмя подигравателно.

- О, ти си новия, нали? Поздравления, още на първия ден си намери играчка.

Шиумин скочи от мястото си и му каза: - Мери си приказките, защото много лесно мога да ти запуша устата.

- Първо порасни, после ми говори. - Крис се ухили, а Мини просто седна до Лулу и изпи един от поръчаните шотове.

Крис седна до Сехун и си взе един от шотовете, вдигна чашата и каза:

- За новото гадже на Шиумин.......щегоизчукамведнагакогатоскъсат.

- Чакай, какво? - запита объркан Мини, но тогава Крис и Сехун вдигнаха чашите си високо и извикаха: - НАЗДРАВЕ!

Те преплетоха ръцете си като младоженци и изпиха шотовете си на екс като после хвърлиха чашите.

*след 2 часа*

Вече всички без Лухан бяха повече от мъртвопияни и се отъркваха на някого и дансинга. На Лу не му пукаше особено и просто зяпаше телефона си. След известно време, без дори да забележи, Сехун се настани при него и гледаше какво прави на телефона си.

- К'во става, Лу? - Сехун извика в ухото му, а той подскочи и изпусна телефона си.

- Сехун.. изплаши ме. - Хун просто се усмихна.

След минута той каза: - Мъжът ти май се забавлява повече от теб.

Лулу се огледа из помещението и видя оголения гръб на "възлюбения си", който в момента оправя някаква руса мацка в ритъма на музиката. Очите му се напълниха със сълзи. Той си взе нещата и побягна навън. Сехун моментално тръгна след него. Малкото момче се сви на топка зад един ъгъл и започна да плаче. След минута се чуха стъпки до него. Сехун клекна до него и го прегърна нежно.

- Не си струва да плачеш заради задник като него. Той просто не те заслужава. Ти си много повече от една секс играчка.

- Зза-защо сси мил с мен? - каза Лу, хълцайки.

- Защото заслужаваш да се отнасят с теб както подобава. Знам, бях тъпо копеле и те третирах също като него и..... съжалявам. Наистина. Понякога се мразя за това, което съм. Понякога.. просто искам да бъда нормален човек, който се радва на всяка една секунда от късия си мизерен живот, но за съжаление не мога.

- Защо говориш така?

- Не знам. Думите просто сами излизат от устата ми. - каза той и се усмихна.

- Колко трогателно. Малкият Хуни всъщност имал сърчице.

Сехун чу познатия глас и се изправи само, за да усети дуло, насочено право в сърцето му.

- Какво ли ще стане ако го разбия?

След секунда се чу изстрел и Сехун падна безпомощно на земята......

(Следва продължение... )

Хей ^^ Извинявам се, че е къса, но нямам муза, а и не съм писала отдавна, така че надявам се, че ви е харесала.