Hunhan: Влюбен съм в смъртен

Част 18

- Бум, кучки!

- Боби? - Чаньол го гледаше странно.

- Оо, дългоушко, липсвах ли ти? - той се усмихна широко и леко изтупа черното си сако.

Чаньол стана от Лу и се доближи до Боби. Той го хвана за тениската и го издърпа по-близо до себе си, след което се усмихна перверзно.

- Много ясно - каза той и прехапа устната си.

Боби се усмихна широко и каза:

- Радвам се, но.... - след секунди той "залепи" Чани за стената и процеди през зъби, гледайки го в очите. - Сехун ми е по-ценен от теб... кучко.

Чернокосото момче буквално хвърли "Йода" на пода (ха, римува се хд) и запона да го налага. След минути борба, Боби го хвана и го изхвърли през прозореца. Лухан просто гледаше уплашено и шокирано.

- Боби...

- Ще ти обясня по- късно, Лу. - Боби протегна ръката си към малкото момче и след като той я хвана, те побягнаха навън.

Навън скоро щеше да се съмне, а Боби продължаваше да тича НАИСТИНА бързо, дърпайки Лухан след себе си.

(бележка от автора: Боби и Лу се познават.)

Когато се отдалечиха достатъчно, Боби спря и хвана Лулу за раменете.

- Лу, трябва да се махнем от този град възможно най-бързо. Има много "хора", които искат да ти навредят. Този фукльо (Чаньол) е само началото.

- Ами баба?

- Виктория вече ни чака на летището.

- А къде ще отидем?

- Отиваме в луксозното триетажно имение, с басейн и изглед към плажа в Маями на Джеръми Марксън.

- А той кой е?

– Откъде да знам?!

- Боби, не мога да захвърля всичко просто така.

- Напротив, можеш. - след тези думи той отново го задърпа.

*На летището*

Момчетата тъкмо бяха пристигнали, а Виктория ги чакаше пред входа с куфарите.

- Бабо - Лухан прегърна Вики.

- Всичко ще е наред, момчето ми. Благодаря ти, Боби. - каза тя и се усмихна.

- Винаги за семейството.

- Е, хайде да тръгваме. Не искаме да изпуснем полета, нали? - каза тя и се засмя леко, след което тръгнаха.