Hunhan: Влюбен съм в смъртен

Част 12

Високата мутра, в която се заби Сехун, дори не го погледна, а просто зяпаше в далечината през тъмните стъкла на очилата сякаш е в Титаник. Сехун го изгледа странно и леко изтупа сакото на гологлавия пич и продължи да върви между армията от мутри. Той стъпваше предпазливо и оглеждаше всеки един от тях като се чудеше какво по дяволите става. Русокосата полугола секс бомба се спря, когато видя нечия фигура, която беше с гръб към него.

- Мина доста време, О Сехун - гласът беше много познат на Сехун, но той все още не можеше да каже кой е.

- Ким Минсок. - каза Сехун, а Шиумин се обърна с лице към него и му се усмихна, а дългите му кучешки зъби засияха.

** Шиумин също е хибрид, но той е полу-вампир, полу-дявол. Той и Сехун са единствени по рода си.

Шиумин се приближи към Сехун и протегна ръката си за здрависване, а Сехун дори не си направи труда да си извади ръцете от джобовете.

- Все същият задник си - Мини го изгледа накриво и прибра ръцете си в джобовете.

- А ти все още си нисък. С какво те хранеха в Лос Анджелис? С кучешка храна? - каза Хуни самодоволно и разроши косата му

- За хибрид на три хиляди години, се държиш като 5 годишно хлапе.

- Забавен както винаги. Бъдещата ти съпруга щеше да е късметлийка, но за жалост, тя е експонат в Джурасик Парк.

Шиумин и Сехун се усмихнаха злобно един на друг, а очите им засияха в червено.

- Е, защо си дошъл тук и защо ти са толкова много горили?

- Дойдох да те видя, сладък - Мини му се усмихна перверзно и застана зад него като жадно стисна задника му и прошепна с дрездав глас в ухото му:

- Ммм, с това тяло и с този стегнат задник, тази вечер ще ми бъде много забавно.

Сехун се изсмя съркастично и се обърна с лице към него.

- Единственото нещо, с което ще се забавляваш тази вечер е моя снимка и ръката си - Хуни изсъска подигравателно и си тръгна, а Шиумин само се засмя.

Сехун тръгна по коридора към класната стая, но нещо го накара да спре. Той се върна няколко крачки назад и видя плакат с лика на Лухан и доста нецензурирани синволи около него, а най-отдолу пишеше с огромни букви: "МАЛКАТА ДЕВСТВЕНА КУРВИЧКА, КОЯТО МЕЧТАЕ ДА Ѝ ГО НАЧУКАТ". Изражението му беше смразяващо. Косата му промени цвета си за секунди, а умът му се замъгли. Той използва невероятната си скорост и отиде да събере всички плакати от сградата.

*15 минути по-рано*

Крис вървеше по коридора и си пушеше цигарата, докато не се натъкна на един от тези грозни плакати. Той го свали от стената и го оглеждаше със свъсени вежди. В дъното на хартията той прочете: "изкуството на Химчан". Крис издиша шумно и смачка хартията, след което я изхвърли в кошчето. Той хвърли фаса си на пода и тръгна със забързана крачка към мазето, където по принцип се крие мизерния задник на Химчан.

- ХИМЧАН, КОПЕЛЕ МРЪСНО! - Крис нахлу с гръм и трясък в мазето, а Химчан най-спокойно си пушеше тревата.

Крис го вдигна от стола и започна да го налага. Той, незнайно как, го вдигна във въздуха.

- Посмей още един път дори даа споменеш името на Лухан и ще си мъртвец, разбра ли? - процеди Крис, а очите му започнаха да сияят кърваво червено.

Той го държеше само с една ръка и го запрати с невероятна сила към отсрещната стена... Чудите се как така Крис би могъл да хвърли човек и то само с една ръка? Да, Крис също е вампир, който притежава канадска кръв в себе си, но той пази своята тайна като живота си. След няколко секунди, той си тръгна.

*******************************************************************************************************

*При Сехун*

Сехун събра всички плакати и ги изгори на двора, след което се отправи към мазето. Той разби вратата и видя полумъртвия Химчан да лежи на земята. Кръвта, която се стичаше по лицето му, замъгли ума на Хуни още повече. Той отиде до него, погали лицето му и му се усмихна топло.

- Да не го беше прааввил - Сехун говореше нежно и галеше бузата му

- М-моля те.. недей.. - прошепна Чан тихо, а няколко сълзи се стекоха по бузата му

- Късно е - каза Сехун и най- хладнокръвно изтръгна сърцето му

Той се изправи и погледна сърцето в ръката си. На лицето му се показа блажена усмивка. След секунда, малко над лявата му гърда (хд) се появи татуировка на старинен език. Хуни я погледна и се усмихна, след което се запъти към класната стая. Звънецът щеше да бие след две минути, но въпреки това Сехун реши да влезе вътре. Няколко секунди след влизането си, той вече съжаляваше.....

Следва продължение...

Новата част най-после е тук ^_^ Надявам се да ви е харесала и се извинявам ако има грешки, но просто много ме мързи да проверя за такива хд също така се извинявам, че е къса :( <3 <3 <3

.