Hunhan: Влюбен съм в смъртен

Част 19 (SURPRISE!!)

-Т-ти.... - Лухан запелтечи от шок, но още преди да каже нещо, беше завлечен и набутан в черния автомобил, който потегли веднага след това.

- Н-но т-ти, ти.. а-аз те видях, ти не мърдаше и аз, и ти-

- И ти ми липсваше, хлапе - каза Сехун и се усмихна леко, все още фокусиран върху пътя. (Да не си помислихте, че ще го убия толкова скоро? ;))

- Но как? - Лухан беше повече от объркан. Какво става? Какво е това? Къде? Как? Защо?

-  Питаш как така костите ми не стоят под някой мост, нагризани от кучета и скитници? Просто е. Баща ми е владетел на ада, а майка ми е дясната ръка на брадясалия пич горе, а това общо взето ме прави безсмъртен.

Лухан просто го слушаше, а мислите му се оплитаха една в друга, пречейки му да обели и една сричка.

- Е, ти как си? - попита Сехун, но Лухан все още мълчеше.

Сехун просто въздиша тежко и отби на една малка уличка. Той спря колата и се обърна към Лухан като го гледаше с нежна усмивка на лицето си. Лухан най-после излезе от транса си и също го погледна. Двамата се гледаха в очите, бе да правят каквото и да е, след което неочаквано се прегърнаха силно сякаш ако се пуснат, повече никога няма да се срещнат.

- Липсваше ми ужасно много - каза Лухан, хлипайки.

- Спокойно, вече съм тук - каза Сехун, галейки нежно косата му. - Хайде да тръгваме и като стигнем, ще си разказваме.

- Добре. - Лухан се отдели от него и избърза сълзите си.

Сехун запали колата и потегли с мръсна газ.....

(Следва продължение..  и този път няма да е късо и няма да ми отнеме толкова много време хд)

Хело, хело, ма бютифул пипъл ;3 Как сте? Толкова ми липсваше писането, но мързелът винаги ще ми пречи ;д Е, училището започна, пак остарях с една година, листата капят, времето захладня (есента тайно е любимият ми сезон ;) Надявам се ненормално късата и скучна част да ви е харесала, но просто исках да се завърна с гръм и трясък и да ви покажа, че все още съм жива (макар и само тялом ;д) А и съживих Сехун , така че нямате право да ме съдите ;д Да сте живи и здрави и дано винаги да ме карате да се усмихвам и да повдигате почти несъществуващото ми самочувствие :) (y'all sweethearts <3) Чао <3