🖤Влюбена в шефа си🖤

🖤5🖤

Valeriè

Тази сутрин беше много шумно наоколо. Разтоварваха цимент, пясък и чакъл от строителните камиони, които идваха един след друг. Навсякъде се вдигаше прах, а шума на бетонобъркачките звучеше непрекъснато. Строежът на основите започна доста бързо. Явно теренът е бил подготвен отдавна, но са търсели сътрудници.
Архитектите бяха на крак цял ден. Разбира се, строителите отвън бяха много по-натоварени. Очакваше се да работят до късно вечерта, но времето развали плановете им.
Подпрях лакътя си върху бюрото и опрях брадичката си в дланта ми. Загледах се в дъждовните капки, които се стичаха по прозорците простиращи се от пода до тавана. Оставаше половин час до края на работното време, но почти всички решиха да си тръгват, защото дъждът се засилваше все повече. Ако не тръгнех сега после щях да съм мокра до кости, но трябваше да изчакам Оливър, за да му върна сакото.
-Вал, хайде тръгвай!-обърнах се към Леми.-Навън има голям порой, аз се омитам. До утре!-тя изтича до изхода, излезе и се качи в бетоновоза паркирал отвън. Но защо в бетоновоза? Явно някой от строителните работници е неин познат. Чу се силна гръмотевица, голяма част от хората закрачиха бързо към изхода. Времето ме притесняваше много, но първо трябваше да отида при Оливър и да му върна сакото. Чу се още един гръм по-силен от първия и токът изгасна. Притеснението ми нарасна още повече. Изправих се от стола си и тръгнах внимателно напред. Единствената светлина наоколо идваше от фенерчетата, които хората включваха на телефоните си. Когато стигнах до стълбите извадих телефона си от джоба на суитшъра, включих фенерчето, за да осветя стъпалата и се изкачих догоре. Беше тихо, нямаше никой. Само от офиса на Оливър се чуваше шум през отворената врата. Застанах на прага и се вгледах в силуета му в мрака. Беше изправен и седеше до бюрото си, вероятно току що е тръгвал.
-Кой е?
-Аз съм, господине.-пристъпих напред, приближих се до него и повдигнах телефона, за да осветя лицето си.
-Валерѝ, какво има?
-Исках да Ви върна сакото.-подадох му го.-Снощи го изпрах.
-Благодаря ти.-той го взе от ръцете ми и го остави върху стола пред бюрото.
Гръмовиците ставаха все по-шумни.
-Лека вечер.-отстъпих назад.
-Ще те закарам.
-Няма нужда, ще се оправя.
-Не. Нека направя това за теб. Ти си изпрала сакото ми и стоиш тук, докато навън бурята се засилва заради мен. Хайде, ще те закарам.-Оливър хвана ръката ми и тръгнахме напред. Етажите ставаха все по-тихи, всички си тръгваха. Стигнахме до изхода, сложих качулкача на суитшъра на главата си и прибрах кичурите коса под нея. Дъждовните капки блъскаха по стъклената врата.
-Добре, че колата ми е наблизо.-отново хвана ръката ми и отвори вратата.-Бързо!
Излязохме и изтичахме до колата му. Той отключи и ми отвори вратата до шофьорското място, веднага се настаних вътре и затворих вратата, а Оливър заобиколи колата и се качи.
       ~
През целия път гледах през прозореца и не обелих и дума. След около час стигнахме пред дома ми.
-Благодаря, че ме докарахте.
-Влез бързо.
-Добре. До утре, господине.
-До утре.
Слязох от колата и застанах пред входната врата. Дъждът не беше спрял, в небето се чу гръм. Бръкнах в джоба си и извадих ключовете. Още един гръм. Пъхнах ключа в ключалката и отключих вратата.
-Валерѝ.-чух гласа на Оливър и се обърнах към него.
Защо беше слязъл от колата?
Той се приближи до мен. И двамата се гледахме в очите и не казвахме нищо. Най-силната гръмотевица прониза небето. Оливър сложи ръката си на кръста ми и ме придърпа към себе си. Пулсът ми се ускори, усещах бързите удари на сърцето си. Продължавах да го гледам без да казвам нищо. Той приближаваше лицето си към моето бавно. Какви ги върши? Сърцето ми биеше все по-бързо, а стомахът ми се напълни с пеперуди. Оливър залепи устните си до моите. В този момент коленете ми омекнаха, не можех да дишам, сърцето ми туптеше болезнено бързо. Имах чувството, че това е сън, но не беше. Това е реалност. Отвърнах на целувката му и сложих ръката си на врата му. Гръмотевиците ставаха все по-шумни и остри, а дъждът се сипеше върху нас, но тази целувка е най-важното нещо в този момент. Няма нищо по-хубаво от меките му устни долепени до моите и пръстите ми вплетени в косата му. Отделихме се, и двамата бяхме останали без дъх и дишахме на пресекулки.
-Може ли да остана?-той прибра мокрите кичури коса от лицето ми.
-Да.-ъгълчетата на устните ми се извиха в лека усмивка.
Отворих вратата, влязохме вътре и се качихме с асансьора до седмия етаж където беше моят апартамент. Отключих вратата и влязохме. Плата на кецовете ми беше мокър, свалих ги и ги оставих под парното, за да изсъхнат.
Оливър дойде до мен и ме притисна в себе си. Обгърнах тялото му с ръце и облегнах глава на гърдите му. Колко дълго чаках момента, в който ще го прегърна отново.
-Мокро е.-свалих сакото му и го оставих върху парното.
-Ти си нямаш на идея кое е мокро.
-Моля?-погледнах го в очите, а след това погледа ми слезе надолу и забелязах ерекцията му през панталона. Преглътнах с усилие и отново го погледнах в очите.
-Оливър.
Той ме вдигна на ръце и закрачи по коридора, докато не стига до отворената врата в края. Спалнята. Влезе вътре и ме остави на леглото, след което застана на колене над мен и ме целуна жадно.
-Оливър...
-Шшшт.-той свали вратовръзката си и я хвърли на пода, веднага след това започна да разкопчава копчетата на ризата си. Когато откопча последното копче стегнатите мускули на корема му бяха на показ и хвана ръката ми, за да я сложи върху тях. Размърда дланта ми, след което я смъкна надолу към издутината под панталона му и прекара нежно пръсти през брадичката ми, като повдигна главата ми, за да го погледна. В очите му си личеше, че изгаря от желание. Смъкнах панталона заедно с боксерките му надолу. Много добре знаех, че в този момент зениците ми са се разширили. Той притисна гърбът ми в леглото, разтвори краката ми и се намести между тях, като се подпря на лакти и застана над мен. Устните му отново се сляха с моите. Свалих ризата му, захвърлих я на пода и допрях длани до топлата плът на раменете му. Усетих ръката му, галеща нежно вътрешната част на бедрото ми. Пръстите му бавно се покачиха нагоре, като отместиха бельото ми настрани и започнаха да чертаят кръгове около клитора ми, карайки ме да настръхвам. Изстенах в целувката и зъбите ми уловиха долната му устна. Извих гърба си, не отделяйки устни от неговите. Пареща болка се разля между краката ми, когато усетих как притиска главичката си и прониква в мен. Забих ноктите си в раменете му и захапах устната му по-силно, а той проникна в мен изцяло със силен тласък. Изстенах по-силно и извих врата си назад, залята от болка и удоволствие. Устните му слязоха надолу, оставяйки нежни целувки по кожата ми. Усетих дъха му до врата си, а след това езикът му върху него. Движенията му ставаха все по-бързи, а ноктите ми се забиваха по-дълбоко в плътта му. Стомахът ми се изпълни с пеперуди, бедрата ми трепереха, едва дишах. Щипеше, пареше болеше...но беше сладка и приятна болка. Най-приятната болка на света. Не исках да спира. Тласъците му един след друг, пеперудите в стомаха ми, болката между краката ми...невероятно е! Устните му продължаваха да смучат жадно кожата на врата ми, а ръката му се промуши под ризата ми и докосваше гърдите ми. Допрях краката си до ханша му и стиснах чаршафа под нас, за да не забивам ноктите си в него. Той изпъшка, спря да се движи и остана дълбоко в мен. Отдели устните си от врата ми, надигна се над мен и ме погледна в очите. И двамата не помръдвахме и дишахме накъсано. Не можех да разбера какво казват очите му. Дали още изпитва чувства към мен или просто се забавлява и иска да спрем дотук?
-Вече си моя.
При тези думи удоволствието се разля из цялото ми тяло и не можах да сдържа усмивката си.
-Винаги съм била.
Надигнах главата си и впих устни в неговите. Тласъците му продължиха, а ръцете му притиснаха моите в леглото, сплитайки пръстите си с моите. Стаята се изпълни със звуците на стенанията и въздишките ни, придружени от гръмотевиците и сипещите се капки дъжд навън.