🖤Влюбена в шефа си🖤

🖤8🖤

Valeriè
Беше точно седем сутринта, когато с Оливър изкачвахме стълбите за втория етаж в сградата. Преди да се насочим към офиса му, се спряхме пред отворената врата вляво и надникнахме в офиса на Александър. Пред бюрото седеше русокоса жена, скръстила ръце пред гърдите си. Беше облечена в черна рокля с дълги ръкави, стигаща до коленете ѝ и носеше черни боти на висок ток. Вгледах се в лицето ѝ и я разпознах-Ева, една от жените, които Майкъл доведе.
-Какво правиш тук?-попита Оливър и пристъпи в стаята.
-Къде е архитектчето?-черните ѝ очи се срещнаха с неговите.
-За какво ти е той?
-Някакъв мъж ме помоли да взема кадастрон, но този е прекалено голям.-тя посочи белия лист навит на руло, който беше върху бюрото.
-Просто вземи друг лист от някоя от двайсетте стаи с канцеларски материали.
-Можете да го разрежете на две.-предложих и се приближих до тях.
-Добра идея.-тя разтвори големия лист и взе макетно ножче от моливника на бюрото.
-Валерийке, може ли да го придържаш, за да го разрежа?
-Да, разбира се.-притиснах едната половина на листа в бюрото, а тя започна да го разрязва по средата.
-Валерѝ.-погледнах към Оливър, който беше застанал зад бюрото и държеше някакъв лист.-Ще погледнеш ли това? Изглежда, че са допуснали грешка при изчисленията.
-Добре, ще видя.
Чу се силното разрязване на кадастрона. Изведнъж усетих острие, порязващо китката ми, причинявайки ми пареща болка и кръв, стичаща се по ръката ми.
-Опа!-Ева хвана ръката ми.-Съжалявам, издърпах ножчето прекалено рязко.
-Пусния я!-Оливър откъсна ръката на Ева от моята.
-Стана без да искам, Оливърчо.
-Повярвах ти.-тонът му беше саркастичен и гневен.-Змия.
Той ме хвана за ръката, изведе ме от стаята и влязохме в офиса му.
Стисках китката си силно и пристъпвах бавно напред. Разрезът не беше дълбок, но болеше, сякаш са ми отрязали ръката.
-Ела.-Оливър отвори вратата на банята и я задържа, за да вляза първа.
Той отвори шкафа под мивката и извади тубичка риванол и пакет с памук.
-Оливър, само драскотина е.
-Но те боли, нали?-той напои памучето с риванол и го долепи до разреза на ръката ми.
-Ох!-стиснах зъби и забих нокти в ръката му, заради щипещата болка. Опитвах да отдръпна ръката си, докато той притискаше памука в раната ми.
-Не се дърпай, искам да излекувам раната.
-Понякога да лекуваш нещо боли повече.
-Вал.-погледите ни се срещнаха, докато пръстите му притискаха памука по-силно.
-Ох! Щипе!
-Пази се от тези хора.
-От кои и защо?
-Днес ти преряза ръката, утре ще ти пререже гърлото.
-Мен ли искат да нараняват?
-Личи, че си ми близка и искат да нараняват мен чрез теб.
-Защо изобщо искат да нараняват някого от нас?
-Защото племенника на онзи идиот си мисли, че тази фирма е негова.
Отдръпнах ръката си, а Оливър изхвръли окървавеното памуче в кошчето.
-Тя е твоя по документи. Ако не го искаш тук, защо просто не го изгониш?
-Защото...-той не продължи, а погледа му се премести настрани.
-Защото?
-Защото той разполага с нещо, с което може да изгони мен.
-С какво?
-Моля те, не питай. И този разговор пак ще завърши със сълзи.
-Какво толкова е станало?
-Въпроса е какво не е станало.
Сърцето ми трепна. Този път не исках да задавам повече въпроси.
Пристъпих назад и излязох от банята, насочвайки се към вратата. Излязох от стаята и тръгнах към стълбите, когато Майкъл вече ги беше изкачил и тръгваше напред по коридора.
-Добро утро.-той се спря до мен и ме погледна с кафявите си очи, които ме караха да се чувствам сякаш пия кафе без захар и ям черен шоколад, за да усещам всичко горчиво на света.
-Добро утро.
Погледа му слезе надолу.
-Какво ти е станало на ръката?
Покрих раната си с пръсти.
-Порязах се с макетно ножче.
Ами, ако той е казал на Ева да ме пореже нарочно? Пристъпих назад, за да увелича разстоянието между нас.
-Знаеш ли къде са проектите за небостъргача, който се строи? Искам да ги видя.
-Да, знам.-стиснах китката си силно, за да усетя щипещата болка и да притъпя раздразнението, което Майкъл започваше да ми причинява.
-Донеси ми ги, моля те.-той се усмихна леко и продължи напред.
Обърнах се назад и закрачих бързо по коридора. Стигнах пред вратата на стаята за канцеларски материали и съхранение на папки с документи, дръпнах дръжката и отворих вратата, пристъпвайки напред към голямата библиотечка от черна дървесина, висока до тавана, на която бяха наредени много цветни папки и кутии, пълни с линии, триъгълници и моливи. Очите ми търсеха черната папка, в която бяха оставени последните готови чертежи на сградата. Забелязах единствената черна папка между червени и жълти наредени на по- висок рафт.
Приближих се плътно до библиотеката, като се надигнах на пръсти и протегнах ръката си колкото мога, но не успявах да я достигна. Хванах се за рафта и се опитах да се надигна повече, протягайки ръката си толкова, че ме болеше.
Една ръка се пресегна над мен и грабна папката. Стъпих на краката си и се обърнах. Оливър.
-Заповядай.-подаде ми я.
-Благодаря.-взех я от ръката му впих пръсти в нея.
-За какво ти е?
Погледнах настрани.
-Майкъл. Той поиска.
-За какво говорихме преди малко?-веждата му се извиваше нагоре, а погледа му започваше да придобива по-строг вид.
-Просто..не мога да му отказвам, докато и той е шеф тук.
Оливър не казваше нищо, а челюстта му потрепваше.
-Съжалявам.
Той грабна папката от ръцете ми и се отдръпна.
-Връщай се на работа.