🖤Влюбена в шефа си🖤

🖤2🖤

Valeriè
Бях пред сградата точно в 7:50. Краката ми замръзват. Защо Оливър ми даде пола? Поне е дълга до коленете ми, но мразя поли толкова много, а и всички жени тук носят токчета, за да отиват на полите ми, а аз нося черни кецове конвърски. Пред сградата паркира черен, мерцедес E-класа. От него слезе Оливър облечен с бяла риза, черна вратовръзка, черно сако и черни дънки вместо официален панталон. Като малък не носеше нищо друго освен дънки. Мислех, че дори спи с тях. Стомахът ми се изпълни с пеперуди отново, когато го видях. Изкачват се до гърлото, а скоро може и да излязат през устата ми. Ускорих крачка, бързах да стигна до входа преди него, защото имам чувството, че наистина ще повърна тези пеперуди, но той ме настигна.
-Добро утро, госпожице Валерѝ.-той хвана дръжката на стъклената врата и отвори.-След Вас.
-Добро утро.-влязох и се спрях на едно място.
Оливър влезе след мен и веднага се почна с утрешните поздрави към шефа.
-Добро утро, господине.-един русокос мъж с тъмносин костюм застана пред Оливър.-Имате много хубава вратовръзка!
-Ник, няма да ти повиша заплатата, нося тази вратовръзка от три месеца.
-Добро утро, господине.-някаква блондинка мина на милиметри покрай нас. Намигна ли му или така ми се стори?
-Добро утро на всички.-Оливър тръгна напред, но забеляза, че не помръдвам от мястото си и се върна до мен.
-Какво има? Притеснена ли си? Карай го по-спокойно.-той щипна бузата ми с пръстите си леко.-Хайде ела с мен.-отново тръгна напред. Покрих устата си с ръка, все по-близо съм до момента, в който ще изкарам пеперудите от стомаха си навън. Дали докосва всички жени тук? Преглътнах с усилие и настигнах Оливър. Изражението му е толкова сериозно и толкова красиво.
-Тук е работното ти място.-спря се до едно от бюрата на няколко метра от стълбите със стъкления парапет.
-Добре.
-Добро утро, Оливър.-мъжът с тъмносивия костюм дойде до нас. Но днес цветът е по-светло сиво, сигурно има костюми с петдесет нюанса на сивото.
-Добро утро, Александър.
-Искаш ли кафе?
-Всъщност.-Оливър ме погледна.-Валерѝ ще ми направи, ти си върши работата.
-Както кажеш.-господинът със сивия костюм ме погледна, а след това се запъти към стълбите.
-Как пиете кафето?-попитах, въпреки че може би знаех.
-С мляко и много захар. Направи нещо и на себе си и ела в офиса ми да поговорим.
-Добре.-той също тръгна към стълбите, а аз отидох в кафенето, което е в сградата. Включих машината, направих две кафета в бели порцеланови чаши и сложих няколко лъжици захар и малко мляко от картонената кутия, след това разбърках кафетата. Взех чашите и внимателно тръгнах към втория етаж. Въпреки, че са горещи не ги нося в чинийки, заради двете ми непохватни ръце. Горещината докосва дланите ми. Щом стигнах пред офиса му, отворих вратата с лакътя си. Може би първо трябваше да почукам, но нямам свободна ръка, а и той знаеше, че ще идвам. Затворих вратата внимателно отново с лакът и се приближих към бюрото.
-Заповядайте.-оставих чашата му пред него, а моята в края на бюрото и седнах на стола отпред. Той докосна чашата с пръст и го отдръпна, заради топлината.
-Горещо е, ти носеше чашите в ръце.
-Да.-допрях дланите си една до друга.-Имах чувството, че ще ги изпусна, ако ги бях сложила в чинии.-усмихнах му се.
-Дай си ръката.
Показах му почервенялата си длан. Той мина по нея с пръст и усетих гъдел и...пеперудите в стомаха ми. Оливър хвана ръката ми и я стисна леко. Сърцето ми се затъркули из целия ми гръден кош.
-За какво щяхме да говорим?
Той пусна ръката ми и отпи от кафето си. Стиснах юмрук и сложих ръцете си върху бедрата ми.
-Господин Александър има нужда от помощ за чертеж на хотел. Сещаш се, линийки, моливи, триъгълници, пергели. Каза ми, че иска само най-опитните ни архитекти да се занимават с това. Съгласна ли си да помогнеш?
-Първи ден ми е тук, от кога съм опитен архитект?-усмивката ми се разшири.
-Показа ми работата си и аз мисля така, а моята дума тук е закон.-ъгълчетата на устните му се извиха в лека усмивка.
-Няма как да не съм съгласна, нали?
-Има. Мога да ти дам самостоятелна работа, ако не обичаш да работиш в екип с много хора. Тук имаме варианти за всеки.
Наистина не обичам. Мразя да съм около много хора.
-Ами, не искам да Ви отказвам.
-Не е проблем, ако ми откажеш. Имаме нужда от няколко чертежа за вили и еднофамилни къщи. Искаш ли да работиш по тях?
-Искам.-най-после отпих от изстиналото си кафе.