🖤Влюбена в шефа си🖤

🖤7🖤

Michael
Преоблякох се и слязох в нощния клуб "Фетиш", на който съм управител, намиращ се под апартамента ми. Насочих се към бара, където забелязах русокосата жена-Ева, една от служителките тук и моя позната от гимназията, седеше на стол зад бара, опряла лакти върху плота му.
Масите и сепаретата между черешово червените стени бяха празни, часът беше девет вечерта, а клубът отваряше от десет.
-Здравей, Майки!-каза тя, когато ме видя.
-Здравей, Ева.-седнах на един от високите столове пред бара.
-Ще пиеш ли нещо?-попита тя.
-Уиски.
Тя се изправи, приближи се до рафта на стената, на който бяха наредени бутилките с алкохол и се пресегна да вземе уискито.
-Ходи ли до фирмата на чичо си?-попита тя, докато наливаше кехлибарената течност в чашата.
-Да.
-И какво?-бръкна в кофата с лед, сложи две кубчета и плъзна чашата към мен.
Долепих пръсти до стъклото.
-Новият собственик няма да ми я даде просто така.-отпих от питието си.
-Кой си дава богатството просто така?-тя седна на стола и придърпа кенчето си с кола, като се наведе и засмука сламката.
-Но изкопчих половината от властта и ще те взема да работиш във фирмата.
-И какво ще работя във фирмата? Дори нямам нужното образование.
-Не ти трябва, щом сте приятели с един от шефовете. Ще работиш като маркетинг специалист.
-Чудесно, мога да сложа банери до пилоните и да поствам сторита в инстаграм.
-Имам нужда от помощ, Ева. Ще го накараме сам да се откаже и да остави фирмата в ръцете ми.
-Ако искаш да се обадя на Хриси да долети от Амстердам? Тя ще го съсипе.
-Да! Обади ѝ се.-долепих дланите си до бузите ѝ и придърпах лицето ѝ към себе си, като я целунах по челото.-Много добра идея!
-Разкарай се, ще ми развалиш грима!-тя се отдръпна и бръкна в дамската си чанта, оставена върху бара, за да извади малко огледалце.
-Защо си слагаш толкова много фондьотен?-избърсах устните си с опакото на ръката ми.
-Защото тази вечер имаме ергенско парти-разтвори огледалото и го повдигна, за да долови светлина и да се огледа.-А мъжете хвърлят едра пачка към жените с перфектни лица.
-Какво те интересува, и без това ще са пияни и едва ще виждат през замъглените си погледи.-облизах устни и отпих от уискито.-Кажи на Хриси да се качи на полет още тази вечер, утре сутринта ще я вземем от летището. И те искам свежа за първия ни работен ден.
-Добре, шефе.
-Точно така.-усмихнах се.-Скоро само аз ще бъда шефа.

Oliver
Минаваше девет сутринта, а Майкъл още го нямаше. С архитектите, работещи по плановете за небостъргача бяхме в конферентната зала повече от половин час.
Облегнах се в стола си и се вгледах във Валерѝ, която седеше срещу мен от другия край на дългата маса и драскаше с графитения си молив по голям, бял лист.
Чух как вратата се отвори и преместих погледа си натам, като първото нещо, което забелязах беше бялата риза на Майкъл, на която не всички копчета бяха закопчани и разкриваха ясно кожата на врата му.
-Добро утро!-каза Майкъл и пристъпи напред.-Извинете, че малко закъснях.
-Малко ли? Ти закъсняваш повече и от мен.
-Какво да правя, чаках една спяща красавица да се наспи.-той извърна глава назад и се провика.-Ева!
Чу се тропане на токчета по паркета и до него влезе висока жена, която беше облечена с червена рокля, прилепнала по тялото ѝ и червени, високи токчета, а къдравата ѝ руса коса се спускаше по раменете ѝ.
-Bonjour! Извинете, трябваше да се оправя малко.-червените ѝ устни се извиха в усмивка.
-А и минахме през летището.-каза Майкъл и се облегна на стената, като прибра ръцете си в джобовете на черното си сако.
Влезе друга жена с дълга до кръста, черна коса, облечена с бяла сатенена рокля и черно сако със златисти копчета, а черните ѝ сандали на ток очевидно бяха на Saint Laurent.
-А това е Христина.-добави Майкъл.
Тя свали черните си слънчеви очила и обходи залата с поглед.
-Е, върху какво работите сега?-Майкъл пристъпи напред.
-Моля те, ти говори.-прошепнах на Александър, който седеше до мен.
-Бизнес сграда, която ще е във вид на небостъргач.-Алекс започна да му обяснява.-Аз съм главният архитект в тази фирма, Александър Сергеев.-той се изправи и протегна ръката си за поздрав, а Майкъл я стисна и се здрависаха.
-Това е екипа архитекти, които работят по чертежите.-продължи Алекс.-Тук е и господин Асгар Башар, един от спонсорите ни от Арабските емирства.-той посочи тъмнокосият мъж с мургава кожа в края на масата.
-Спонсори?-Христина издърпа един от столовете и се настани в него.-Да бяхте повикали мен.
-Другия път ще се обадят първо на теб.-Ева седна до нея на стола, отляво до Валерѝ.
-И започнали ли сте със строежа?-Майкъл издърпа стола до Валерѝ, като ме погледна в очите и седна.
Стегнах мускулите на челюстта си.
-Да.-отговори Александър.-Фундаментите са готови, сега чакаме материали и започват с етажите.
-Платили ли сте предварително за материалите?-попита Христина.
-Не.
-Защо?
-Не плащай за нещо, преди да го получиш.-казах аз.
Думите на Даниел.
-Защо доведе двете госпожици?-погледнах Майкъл.
-Ева има нужда от друга работа, а Хрис е чудесна бизнес дама, ще ни помага.
-Да, мога да направя промени, които ще се отразят добре на фирмата.
-Аз искам да направя много важни промени!-възкликна Ева.-Забелязах, че всички жени са облечени с бели ризи и черни поли или дънки, което е много скучно. Искам това да се промени и жените да обличат други дрехи с по-красиви и ярки цветове. Не знам как търпят всеки ден да са с едно и също скучно облекло.
-На служителите им се плаща да не се оплакват.
-Това ще се промени, Оливърчо.
Как, по дяволите ме нарече?
-А къде ще са офисите ни?-попита Христина.
-Предполагам, че на този етаж, Алексаднър ще ви покаже свободните стаи.
-Искам да имам хубава гледка.
-Аз също.-Ева подпря брадичката си с ръка.-И да знаете, че няма да нося бяла риза и черна пола.
Опитах да игнорирам разговора им и преместих погледа си към Валерѝ, а тя вече ме гледаше. Очите ѝ засияха, щом се срещнаха с моите, а ъгълчетата на устните ѝ се извиха нагоре. Усмивката ѝ ме успокояваше.
А Майкъл нямаше как да не ми вдигне кръвното.
Приближаваше лицето си бавно към нея, като не спираше да ме гледа в очите и да се усмихва злобно.
Стиснах юмрука си толкова силно, че кокалчетата ми побеляха.
-Рисуваш хубаво.-той прошепна до ухото ѝ.
-Благодаря.-тя не се обръщаше към него и продължаваше да драска с молива по листа.
-Този аромат много ми харесва.-той подуши косата ѝ.-Ванилия и кокос.
-Майкъл!-процедих през зъби.
-Какво има, Оливър?-погледа му се срещна с моя.
-Мисля, че вече можем всички да се връщаме към работата си.
-Добре, да не отнемаме повече от времето на архитектите, вероятно имат още много работа.
Столовете заскърцаха по паркета, всички се изправиха и се насочиха към вратата.
Валерѝ изчака хората до нея да станат, след това се оттласна със стола назад и се изправи, като тръгна напред.
-Чакай, забрави си молива.-Майкъл долепи ръката си на кръста ѝ и ѝ подаде черния графит.
Махни си ръката от там.
-Благодаря.-тя го взе от ръката му.
-Валерѝ.-казах, не отделяйки поглед от тях.
Тъмните ѝ очи се срещнаха с моите.
-Кафе, в офиса ми. Веднага.
В отговор тя само кимна, откъсна се от него и тръгна напред, излизайки от залата.
Приближих се до Майкъл.
-Престани да я докосваш.
-Какво те интересува прислужницата? Ти не беше ли гей като чичо ми?
-Не! Мили Боже! Нямаш право да докосваш никоя от жените против волята им и спри да я наричаш прислужница.
-Не е ли такава?
-Тя е служител тук, а аз съм ѝ шеф и е нормално да изпълнява заповедите ми.
-Добре.-той се обърна с гръб и тръгна напред.-Не забравяй, че аз също съм ѝ шеф вече.