🖤Влюбена в шефа си🖤

🖤6🖤

Valeriè
-Валерѝ.-гласът на Оливър шепнеше до ухото ми.
Отворих очите си, все още беше тъмно и можех да видя само силуета му прикленал пред мен до леглото.
-Добро утро.-промърморих сънено.
-Добро утро, принцесо.
-Колко е часа?-надигнах се, като подпрях лакътя си в матрака и потърках очите си с длани.
-Пет сутринта.
Той обгърна тялото ми с ръце, вдигна ме от леглото и излезе от стаята продължавайки напред по коридора с мен в ръцете му.
-Защо си станал толкова рано?-опрях длани върху раменете му.
-За да си взема душ.
-А защо събуди и мен?
-За да се изкъпем заедно.
Оливър се спря пред бяла врата с огледало, пусна ме да сляза и ме съблече, а след това смъкна анцуга си надолу заедно с боксерките и ги остави да паднат на пода до моите дрехи.
Ъгълчето на устните ми се изви в усмивка, щом видях ерекцията му.
-Така ли се будиш всяка сутрин?
-Ти си виновна за това.-той отвори вратата и пристъпи напред, като ме хвана за китката и ме придърпа да вляза.
Плочките по пода и стените нямаше как да не бяха черни, дори мивката беше от черна керамика.
Оливър отвори вратата на душ кабината, влезе вътре, придърпвайки ме към себе си и завъртя кранчето на душа. Топлата вода се разля върху нас, а стъклата започваха да се замъгляват от издигащата се пара. Той ме хвана за бедрата и ме повдигна, притискайки гърба ми в мокрото стъкло. Увих краката си около кръста му, хванах се за раменете му и се загледах в тъмните му очи през мокрите кичури от косата му.
-Нямаше ли само да се изкъпем?
-Можем и двете едновременно.
Той намести члена си между краката ми, като бавно вкара главичката, а после рязко се плъзна целият вътре.
Изстенах от удоволствието между краката ми и горещите капки вода, стичащи се по телата ни. Ръцете му стискаха бедрата ми силно, а движенията му плъзгаха гърба ми по запотеното стъкло. Извих врата си назад, позволявайки му да го обсипе с целувки. Устните му жадно засмукваха кожата ми и слизаха бавно надолу към гърдите ми.
-По-бързо!-изстенах аз, като си поех въздух през зъби и забивах ноктите си в тила му.
Тласъците му станаха по-бързи, а горещият ми дъх се смесваше с неговия, докато стенех пред устните му.
-Оливър, по-бързо!
-А коя е вълшебната дума?-устните му се извиваха в усмивка през накъсаните му дихания.
-Оливър!-оргазмът ми се надигаше все повече.
-Кажи го.-пръстите му се впиваха болезнено в бедрата ми.
-Моля, по-бързо, моля те!
Той ускори тласъците си, потъваше все по-дълбоко в мен, караше цялото ми тяло да трепери от удоволствие. Смъкнах десния си крак и извих гръб, притискайки се по-силно към члена му, а ръката му, която държеше крака ми хвана полепналата по врата и гърба ми коса и допря челото ми до неговото. Приближих устните си до неговите и простенах, когато зъбите му уловиха долната ми устна, а езикът му галеше моя. Движенията му ставаха по-енергични и дълбоки, а оргазмът стигна своя връх и удоволствието се разля между краката и по бедрата ми, превземайки бавно цялото ми тяло.
Едната му ръка придържаше крака ми на кръста му, а с другата стискаше гърдата ми, чукаше ме силно и грубо, проникванията му ставаха все по-бързи и по-бързи, докато накрая всички мускули в тялото му се стегнаха. Излезе от мен и свърши върху стъклото, а капките, които пръскаха по него го отмиха.
Смъкнах и другия си крак и се облегнах на стъклото, опитвайки се да си поема дъх. Оливър спря водата и вдигна ръцете си над главата ми, като притисна длани в запотеното стъкло. Дишаше накъсано, усещах горещия му дъх върху устните си.
-Това беше най-хубавото нещо, което съм правил.-каза задъхано той и ме целуна нежно.
След като излязохме от банята, облякохме работното си облекло и вече пътувахме към работа с колата му. Облегнах се на седалката и затворих очи, а топлината от парното ме караше да се отпускам все повече.
                                     ~
-Валерѝ.-усещах нежен допир по лицето си.-Валерѝ, събуди се.
Отворих очи, бях в колата, а Оливър беше отворил вратата и седеше над мен.
-Добро утро отново.
-Добро утро.-стъпих с един крак върху каменната настилка. Но земята пред сградата не беше от камъни. Излязох и се огледах наоколо, не бяхме пред сградата. От двете страни на пътеката пред нас бяха наредени магазини един след друг, а по витрините им блещукаха скъпи бижута.
-Защо сме тук?-обърнах се към Оливър.-Ще закъснеем за работа.
-Спокойно, обадих се на Александър и казах, че не се чувстваш добре и днес ще работиш от вкъщи.
-Какво ще правим тук?
-Ще купувам бижу за някого.-той заключи колата, хвана ме за ръка и тръгнахме напред.
-За кого?
-За приятелката ми.
-Коя приятелка?-откъснах ръката си от неговата.
Той се разтърси от смях, а устните му се извиха в широка усмивка.
-Ревнивка.
-Много смешно.-извърнах поглед настрани.
-Спокойно, нямам приятелка.
Но дали е имал друга след мен?
Оливър отвори стъклената врата на една от бижутериите и влязохме вътре. Във всички витрини блестяха сребърни колиета, гривни, пръстени и обеци.
-Да не е за майка ти или сестра ти?
-Не, отдавна не поддържам връзка с тях.
-Защо?
-Няма значение.
-Здравейте!-продавачката беше с искряща усмивка като бижутата.-Търсите ли нещо определено?
-Да.-Оливър се приближи до витрината зад която седеще тя.-Сребърни колиета, по изчистени.
-Добре.-тя извади кутийките и ги постави върху стъклото.-Имаме много нежни модели.-погледа ѝ се стрелна върху мен.-Много ще отиват на жена Ви.
Нарече ме негова жена.
Усмихнах се леко, опитвайки се да го прикрия.
-Аз излизам.-дръпнах дръжката на вратата, излязох навън, опрях гърба си в каменната стена и сложих ръцете си в джобовете на черния ми суитшърт. Студения вятър развяваше косата ми, усещах ледения му бриз по лицето и краката си.
Оливър излезе с червена кутийка в ръка.
-Да не би Александър да се жени и да купуваш сватбени подаръци?
-Не, той никога няма да се ожени.
-Защо не?
Тръгнахме към колата.
-Защото е женен за работата си и не го интересуват нито жени, нито мъже.
Усмихнах се.
-Може да е бил наранен, а когато си наранен или спиш или работиш много, нали?
-Да, това са добри начини за справяне с болката, но той просто е влюбен в работата си.
-Може ли да отидем на работа?
-Не, отиваме на пазар.-той оключи колата и отвори предната врата до шофьорското място.
-Хубаво.-настаних се вътре.
                                ~
Влязох в кухнята и оставих торбите с продуктите, които бяхме купили върху кухненския плот, а след това издърпах един от столовете около масата и се настаних в него.
Оливър донесе лаптопа си, за да работя на него и го остави върху масата, а после се спря зад мен и уви дланта на ръката си около косата ми, като я отмести настрани.
-Колието беше за най-добрата ми приятелка.
-Но ти нямаш такава отдавна.
-Но бих искал да си я върна.-усетих хладния синджир върху врата си.
Погледнах надолу и видях сребърното колие с малка, висяща пеперудка.
-Благодаря.-усмихнах се леко.-Наистина е много красиво и го оценявам толкова много, но нямаше нужда от колие. Още ли мислиш, че парите носят щастие и могат да оправят взаимоотношения?
Той издърпа стола до моя и седна, но не обръщаше погледа си към мен.
-Парите са се превърнали в най-важното нещо в живота на човек.
-А за мен все още не са.
-Оказва се, че вече с пари можеш да си купиш любов, приятелство, дори и живот. Никой лекар не би те лекувал, ако не му платиш, нали?
-За жалост си прав. Хората позволяват парите да ги владеят.
-Може би, ако имахме пари, щях да помогна на баща ми.
-Какво е станало с него?
-Той почина.
Усетих как сърцето ми се стягаше, а болката се разливаше из целият ми гръден кош.
-Защо не ми каза за това?-стиснах челюстта си.
-Защото трябваше да си тръгна без да казвам нищо.
-Защо?
-Просто трябваше, разбери ме.
-Не разбирам.-сърцето ми се свиваше болезнено.
-Опитах да му помогна, направих всичко, наистина всичко и пак не успях.-от очите му потекоха сълзи.
-Оливър.-долепих дланите си до бузите му, за да попия сълзите.
Той ме хвана за кръста и ме притисна силно към себе си. Обгърнах тялото му с ръце, позволявайки му да облегне главата си върху гърдите ми.
-Не можех да остана при тях след това, което им причиних. Не е имало ден, в който да не чувствам вина.
-Ти не си виновен, че баща ти е починал.-прегръщах го силно и внимателно галех тила му.
-Не можах да му помогна.
-Не зависи от нас кой ще живее.
Ръцете му пристискаха тялото ми в неговото по-силно.
-Той как почина, болен ли беше?
-Валерѝ, може ли да спрем този разговор?
-Разбира се.-целунах го по главата.-Съжалявам, че започнахме този разговор.
-Трябваше да ти кажа, трябваше да ти кажа всичко преди години. Не исках да те оставям, но се налагаше, разбери ме.-усещах болката в гласа му.
-Няма нищо, спокойно.
-Преди много исках богатство и сега го имам, въпреки че ми струваше всичко. Спечелих много, но то така и не успя да замени онова, което загубих. Ти си единственато, която ми остана и ще направя всичко, за да си те върна. Всичко друго освен смъртта е поправимо, нали?
-Да. Не можеш да върнеш баща си, но никога не е късно да поправиш грешките си.
-Наистина вярвах, че парите могат да ме направят щастлив, но парите не можаха да запълнят празнината в мен от липсата на хората, които обичам. Липсваше ми всеки ден.
-И ти на мен.-прошепнах в косата му.-Не е имало ден, в който да не ми липсваш.
Останахме дълго сгушени един в друг.
След няколко часа Оливър приготваше вечерята, докато работех по чертежите на лаптопа му. Щях да остана и тази вечер в къщата му.
Днес той сподели малка част от историята си, но имаше още толкова много неща, които не разбирах. Защо е напуснал семейството си след смъртта на баща му? Защо от години нямаше връзка с нас? Къде е бил през това време? Как от нищото е станал шефът на строителна компания? Ще съжалявам ли, ако задам някои въпроси или има неща, които е по-добре да не знам?