🖤Влюбена в шефа си🖤

🖤3🖤

Valeriè
Отново подраних с 10 минути тази сутрин. Колата на Оливър я нямаше. Влязох вътре, настаних се на бюрото си и се оглеждах за него, но никъде не го виждах. Най-вероятно е в офиса си, разбира се. Започнах да тропам с пръсти по бюрото и се замислих за него.
-Здравей!-пред мен застана момиче облечено с бяла риза и черна къса пола, а светлокафявата ѝ коса е вързана на конска опашка и разкрива висящите ѝ обеци череши.
-Здравей.-усмихнах ѝ се.
-Аз съм Леми, приятно ми е.-тя подаде ръката си към мен.
Аз съм Валерѝ.-стиснах ръката ѝ.-И на мен ми е приятно.
-Забелязах, че си нова и просто исках да се запознаем.-тя скръсти ръце зад гърба си и започна да тропа леко с крак по пода.-Пък и ме преместиха на бюрото зад теб.
-Чудесно, ще можем да си говорим.
-Да.-наведе се и се приближи до мен.-Също така, днес шефа и главният архитект ги няма и можем да си тръгнем по-рано.-розовите ѝ устни се извиха в усмивка.
Оливър го няма?
-Къде са?-тя се изправи и кръстоса ръце пред гърдите си.
-Заминаха да си почиват в Дубай.
-На почивка са?
-Не, шегувам се. На бизнес среща са, но съм сигурна, че няма да пропуснат възможността да се порадват на някой курорт.
-Ясно.-Леми погледна смарт часовника на китката си.
-Е, време е за работа.-настани се зад мен и отвори шкафчето на бюрото.
-Какво работиш?-обърнах се към нея.
-Интериорен дизайнер съм.-извади скицник и цветни моливи.-Ами ти?
-Познай.-вдигнах триъгълника от бюрото си.
-О, архитект.-обърнах се и включих лаптопа си.
-Заемам се за работа.-подпрях брадичката с дланта на ръката ми.
Оливър дори не ми каза, че ще заминава. Но всъщност защо да ми казва, не съм му жена или приятелка.-забих нокти в дланта си. Аз отдавна съм никоя за него. Сърцето ми се сви от болка. Не трябва да го искам, той може да си има друга. Поех си дъх и стиснах зъби. Стига. Трябва да се концентрирам върху работата. Прочистих мислите си и продължих да работя по чертежа си.
                                   ~
Oliver
След 5 часа полет най-после слязохме на земята. Александър си изповръща червата в тоалетната, не е много издръжлив на полети. Сложихме куфарите си в багажника на колата, която ни бяха изпратили и се качихме. Откараха ни в огромен хотел в центъра на града. Щом влязох в хотелската стая веднага съблякох суитшъра си и останах по черна тениска. През септември при нас е толкова студено, че може да се ходи с две блузи и палто отгоре, а тук е 40 градуса. Метнах се в леглото по гръб и се загледах в кремавия таван. Телефона ми извибрира и се пресегнах да го взема от шкафчето до леглото. Съобщение от Александър. "Довечера в 20:00 часа слез в ресторанта на хотела". Изпратих му само емотикона на ръка с вдигнат палец нагоре. Попринцип я мразя и ме изкарва извън релси, ако някой ми я изпрати, но в момента не ми се занимава с чатене. Дръпнах възглавницата към себе си и я притиснах силно в гърдите си, за да опитам да притъпя болката отвътре. Колко нощи си заспивала със сълзи в очите, докато прегръщаш възглавницата и си представяш, че съм аз?