Докато червените му очи светеха като лазери, аз бързо скочих от мястото, където паднах и застанах пред него.
- Дойдох да взема това, което ми принадлежи, върни ми пръстена Ким Техьонг. - Когато изсъсках в лицето му, той се засмя тихо.
- Ела и го вземи, смели ми вампире, Джеон Джънкук. - Когато ме предизвика, стиснах юмруци и изправих стойката си. Ха, добре, приемал предизвикателството. Освен това... Откъде знаеше името ми?
- Откъде знаеш името ми? - казах, тропвайки силно с крак на земята.
- Беше написано в пръстена ти. Освен това съм чувал за теб и преди, откакто оставаш в двореца на Джин.
Гледах го с очи, пълни с искри на гняв, докато вдишвах силно въздуха от носа си, което директно щеше да покаже гнева ми.
Беше само по бельо и черен халат, а тъй като коланът му не е вързан, голите му гърди бяха открити.
Бързо преместих очите си, които се задържаха върху кожата му, към очите му и стиснах пръстите си, които свих в юмрук.
- Дай ми пръстена, малко кученце. - Когато изсъсках през стиснатите зъби, той наведе глава и се усмихна криво.
След това, вдигна глава назад, веждите му се намръщиха и усмивката, която се виждаше на устните му, беше изчезнала от лицето му.
- Трябва да те накажа за незаконното влизане в двореца ми. Възхитително е, че имаш смелостта да дойдеш тук, въпреки че нямаш пръстен. - каза той и плесна с ръце и ме аплодира.
В сравнение със семената на сериозността в очите му, саркастичният тон в гласа му проникна до костите ми.
- Това е част от мен, която ме прави това, което съм. Моята същност, моето аз. И не съм страхливец, разбира се, че бих дошъл. - казах, спрях и му размахах показалец. - Дори закъснях. - добавих, той се засмя тихо.
Извих врата си на двете страни и го изпуках силно. Тогава се засмях фалшиво.
- Ха-ха-ха много смешно! Ще можеш ли да продължиш да се смееш, когато отровният скорпион, който оставих в бельото ти, ужили пениса ти? - Когато въздъхнах сериозно, очите му се разшириха от шок. Усмивката изчезна от лицето му, ръката му бързо се плъзна в бельото му.
В този момент се възползвах от възможността и започнах да разрушавам стаята му, използвайки вампирската си скорост. Прерових из чекмеджетата и бързо изхвърлих всичко на пода или стените.
YOU ARE READING
Лудият Вампир и Неговата Алфа
Fanfiction•••• Писана през 2024 година Вампирите и върколаците бяха различни раси и като цяло не се харесваха един друг през целия си живот. Преди години клановете на вампири и върколаци подписаха примирие, за да спрат тази кървава война помежду си. Те няма д...