Лудият Вампир и Неговата Алфа

12

За щастие този път Седжун не ни затрудни и си тръгна, преди двамата да се сбият отново.

Двамата с Техьонг бяхме сами.

Докато лежах с лице надолу на леглото, подпрян на лакти, Техьонг с едно движение разкъса дрехите ми наполовина, оголвайки гърба ми. Дрехите ми, които бяха накъсани от следите от нокти, сега бяха напълно разкъсани.

- Притесняваше се, че полилеят ще падне върху мен ли? - Докато потапяше пръстите си в мехлема в дървената кутия, той беше този, който прекрати краткото мълчание между нас.

Обърнах глава настрани, за да го видя по-добре, подпрях буза на едната си ръка и го погледнах.

- Изглеждаше така, сякаш умираш на пода, затова просто ти помогнах. - Казах и безразсъдно разтърсих голите си рамене.

- Не бях в толкова лошо състояние, че да не мога да избягам от полилея. - Едно ъгълче на устните ми се изви нагоре лукаво, когато той отрече.

- Добре. Изглеждаше така, сякаш се сливаш с пода в агония, казвам ти какво видях.

Той извърна очи, протегна ръка и разтри мехлема, който беше размазал по върховете на дългите си пръсти, върху кожата ми. Пръстите му бяха горещи, а мехлемът беше като лед, точно като кожата ми. Докато топлината на пръстите му попиваше в кожата ми, докато той нанасяше мехлема върху гърба ми, прехапах долната си устна, докато си спомнях как безсрамно бях еякулирал на това легло и върху чаршафите миналата вечер.

- Когато казах, че си мой, имах предвид това. - След кратко мълчание дълбокият му глас отново изпълни ушите ми.

Прокарах език по вътрешната страна на бузите си и се ухилих. Щях да го използвам като свой роб, затова се бях съгласил да остана в тази къща.

Когато се наведе към устните ми, притиснах пръсти към устните му и нежно го подтикнах да се отдръпне.

- Не бива да се прилепваш към устните ми всеки път, когато ти се прииска. - Намигнах му и веждите му се повдигнаха с намек.

- Не ме ли искаш, Джеон? - попита той с равен глас. Не исках да призная, че го искам, защото този път нямаше да е забавно. Ако го приемех на втория ден от престоя си тук, вече щях да съм признал поражението си във всичките си битки. Освен това той вече ме беше побеждавал всеки път, така че щях да го примамя в мрежата си, да го взема в ръцете си и да го използвам.