Лудият Вампир и Неговата Алфа

14

Прокарах език по устните си с апетит, след което спрях до Техьонг.

- Няма да намериш толкова прясна кръв като моята, ела и се нахрани - каза той и когато потупа шията си с показалец, скочих в скута му, без да чакам нито миг, и забих зъби във врата му.

Захапах и зарових зъбите си дълбоко в меката му кожа, а от ноздрите му се изтръгна дълбоко ръмжене.

Кръвта му беше по-свежа и по-ароматна от отлежалото вино. Чувствах се като в рая. Колкото повече пиех, толкова повече се напивах.

- Храни се, ти, злобен, смел вампир. - Когато дълбокият глас на Техьонг прекъсна ръмженето му, едва успях да се спра.

Бях близо до това да изсмуча цялата кръв от тялото му и да се изгубя. За Бога, кръвта му беше буквално хипнотизираща.

Омагьосан, успях да отделя зъбите си от кожата му, в която бях потънал, и се отдръпнах.

Уникалната кръв по устните ми образува тънък мост между шията му и устните ми, докато издърпвах главата си назад.

Почистих и преглътнах кръвта, която се плъзна от брадичката ми към шията, като внимателно я облизах с език. Докато притисках езика към небцето си, осъзнах, че се чувствам наистина добре от енергията, която ми даваше храненето с кръвта му.

- Свърши ли? - попита той, а откритите му алфа очи светеха.

- Не, но ако продължа, ще изцедя цялата ти кръв - казах с тих кикот, докато той прокарваше език по дължината на челюстта ми.

- Предполагам, че ти е много удобно в ръцете ми? - попита той този път. Дълбокият му глас се сливаше с нощта.

Хихикайки, бавно се измъкнах от скута му и за секунди стъпалата ми се допряха до пода.

Погледът ми се премести върху шията на Техьонг, която захапах. Той се излекуваше по такъв начин, че следата от ухапването ми постепенно започна да се покрива.

Прокарах език по устните си и се опитах да се отърся от факта, че кръвта му, която течеше под вената, ме привличаше като магнит. Бях казал, че кръвта му е лоша последния път, когато го ухапах, но тя не беше такава. Кръвта му наистина беше толкова вкусна, че приличаше на отлежало вино, беше достатъчно уникална, за да ме накара да я пия ненаситно, да ме накара да загубя контрол.

- Ще отида да намеря момчето, което избяга от мен, и ще изтрия паметта му - казах и Техьонг ме хвана за китката и ме спря.