Лудият Вампир и Неговата Алфа

13

- И аз обичам себе си - казах и му намигнах. - А сега иди да се погрижиш за омегата си. - Посочих с брадичка балконската врата.

- Не ми пука за нея и ти го знаеш - каза дълбокият му глас и направи пауза.

- Искам само теб, Джеон. - Докато острият му и горещ дъх беше директно върху устните ми, на устните ми висеше усмивка, която ме караше да изглеждам доволен и самодоволен едновременно..

Изправих шията си и го погледнах, като повдигнах веждите си внушително.

- Затова ли си донесъл вкъщи омега като те отхвърлих? - измърморих с изключително саркастичен тон.

Сериозното изражение, което се бе настанило на лицето му при въпроса ми, се разсея като вълна. Ъглите на устните му се извиха нагоре във възхищение.

- Просто исках да видя, че ревнуваш, и честно казано, беше ми приятно. - изригна той и устата ми се отвори от шок.

- Толкова се радвам да видя, че ревнуваш, смели ми вампире Джеон... - продължи той, докато пръстите му галеха кожата ми от скулата до бузата и оттам до брадичката.

- Не ревнувам - казах, като свих безразсъдно рамене, докато се опитвах да протестирам.

- Ти си адски ревнив. Искаш да бъдеш единственият собственик на тези устни, единственият, който докосва кожата ми. Искаш ме, точно както аз искам теб. В противен случай щеше да пренебрегнеш омегата, която донесох вкъщи, и нямаше да искаш да си тръгнеш.

Изпуснах се от ръцете му и отидох до люлката на балкона.

- Не си хаби думите, Техьонг, не ме интересува да бъда хибрид и да имам марка на врата си като нашийник.

- Защо ме целуваш тогава?! За Бога. - захилих се с тих глас и започнах да се люлея на люлката.

- Това, че се целунахме, не означава, че ще приема да бъда хибрид. Ела теб да те превърна във вампир. - Когато отвърнах и му намигнах, той извърна очи от мен.

- Какво стана? Как е било? И не съм аз този, който хвърля омега в къщата, за да ме накара да ревнувам.

- Джеон, осъзнаваш ли, че аз съм алфа? Макар да не го приемаш, вълчите кръвни линии са по-силни от вампирските. И аз ти предлагам тази сила, давам ти шанса да станеш хибрид, а ти изхвърляш тази възможност.

Като си поех дъх след дългото му изречение, спрях да смуча долната си устна и засвирих, като огънах устните си. Свирката ми се запечата в тишината на нощта.