Лудият Вампир и Неговата Алфа

06

- Ако превишиш границите си и направиш грешен ход, ако се опиташ да ме хванеш в капан, ще те убия със собствените си ръце, Джеон Джънкук! - каза той с много заплашителен тон. Дъхът му, който удряше лицето ми, караше косата ми да се развява.

Изтощеното ми тяло остана неподвижно върху него. Поставих ръце на широките му рамене, придържайки се за тялото му и получавайки подкрепа. Знаех много добре, че иначе ще се строполя на гърдите му. Телосложението ми беше много слабо, нямах никаква сила.

- Добре, просто ще изпия кръвта ти и ще си тръгна. - Когато прошепнах, той кимна доволно с глава и се усмихна с половин уста. Спрях се да погледам кривата усмивка, изписана на лицето му, после се съсроточих с последните си сили и успях да се наведа към врата му.

Облизах жадно, докато звукът от кръвта, течаща във вените му, бръмчеше в ушите ми. Без да губя време забих вампирските си зъби във врата му.

Ръцете му се отпуснаха на кръста ми, докато тялото му се вдърви, докато седях в скута му поради ефекта на захапката ми.

Докато кръвта му се плъзгаше по гърлото ми, аз завъртях главата си от едната към другата страна и засмуках кръвта му по-силно. Господи... Кожата и кръвта му бяха великолепни...

Колкото повече пиех, толкова повече се увлечах, за да спра. Чух Техьонг да ръмжи. Излезе от устните му в хриптящ звук като стон. Но това беше реакцията, която ме накара да се оттегля.

Казах му, че ще отида без проблеми и смятам да отида. Ако не спра, щях да му докажа правотата. Щеше да си помисли, че съм го хванал в капан, че се опитвам да го убия, като съм изсмукал повече от кръвта му. Кръвта му обаче ми въздейства достатъчно, за да ме възбуди.

Беше невероятно вкусно, особено когато бях толкова слаб. Той беше очарован. Бях го ухапал и преди, но никога не бях забивал зъбите си толкова дълбоко и толкова жадно. Просто бях захапал и избягал.

Бавно извадих зъбите си, облизах кръвта по устните си и се отдръпнах.

- Ахммм, кръвта ти е вкусна, кученце. - казах аз и с усмивка се изпънах и раздвижих тялото и частите на тялото, които известно време ми беше трудно да движа поради ефекта на отровата от върбинка, която беше поела тялото ми.

Благодарение на влиянието на кръвта му наистина започнах да се възстановявам. Това, което каза, беше вярно. Бях потвърдил и проверил това. Кръвта му наистина беше като противоотрова, беше достатъчно силна, за да ме изчисти от отровата и да се чувства добре.