- Не знам какво правиш тук, но се махай! - избухнах.
- Дойдох за теб и няма да тръгна никъде, докато не те върна. Ще се върнем заедно в Рим, любов моя.
Когато думите му ме удариха като шамар в лицето, свих ръце в юмруци отстрани. Точно тогава чух дълбокия, дрезгав глас на Техьонг.
- Какво? Любов моя ли?!
- Андреас, ние се разделихме?! И аз няма да отида никъде с теб!
След това, тъй като забавлението ни беше провалено, се обърнах към Техьонг, хванах го за ръка и тръгнах към изходната врата. Той ми позволи да го издърпам след себе си, но за съжаление това отне секунди.
- Той те нарече любов моя и ще си плати за това! - Обърнах се към Техьонг и стиснах здраво китките му.
- Той беше бившето ми гадже, бяхме заедно известно време в Рим, скъсахме месеци преди да се върна от Рим. Очевидно отсъствието ми го е притеснило и когато е разбрал, че съм се върнал в Корея, ме е потърсил, за да си създаде приключение. Той е просто психопат. - измърморих, като имах чувството, че гърлото ми ще се пръсне от викане.
- Той съсипа нощта ни и аз ще го накарам да си плати...
Пуснах китките му и дръпнах и издърпах реверите на коженото му яке, така че се оказахме нос до нос. Очите ми бяха вперени директно в зениците му, които бяха огромни от ярост.
- Ако искаш да се биеш с него на публично място тук, тогава нощта ни ще бъде напълно провалена. Така че, моля те, запази хладнокръвие и ела с мен.
Той стисна зъби и си пое дъх. Когато гърдите му се издухаха от дълбокия дъх, той се облегна на гърдите ми.
Обърнах глава и посегнах към ухото му.
- Можеш да дойдеш с мен без да го сваляш. - Казах, като допрях устни до ухото му. После го целунах силно зад ухото му и се отдръпнах.
Като освободих яките му, го потупах по раменете над сакото.
Намигнах му, обърнах се и тръгнах към изхода.
- По дяволите! Обичам те! - изкрещя той зад гърба ми. Заедно с дълбокия му глас на устните ми се настани и малка усмивка, тъй като нервността ми от току-що случилото се спадна.
Излязох от бара и си поех дълбоко дъх.
- 3,2,1. - Веднага щом отброих, като си мърморех, и погледнах зад себе си, Техьонг хлопна вратата на бара и излезе. Както предположих, той дойде след мен, не ме подведе.
YOU ARE READING
Лудият Вампир и Неговата Алфа
Fanfiction•••• Писана през 2024 година Вампирите и върколаците бяха различни раси и като цяло не се харесваха един друг през целия си живот. Преди години клановете на вампири и върколаци подписаха примирие, за да спрат тази кървава война помежду си. Те няма д...