Лудият Вампир и Неговата Алфа

07

Хванах във въздуха хвърлената към главата ми ваза и я върнах на мястото й.

- На какво разчиташ, да отидеш сам в къщата на най-благородното и могъщо семейство вълци! Съвсем сам! - Когато Джин хьонг изкрещя, вдигнах глава към тавана и вперих поглед в полилея.

Докато Джин хьонг крещеше, камъните на полилея се разклащаха. Леко вдигнах пръсти и спрях камъните на полилея, които се люлееха и брутално се удряха един в друг.

- Идиот, бъди благодарен, че не са ти откъснали члена или че не се разхождаш с глава в ръка! А, както нямаш пръстен, нямаше да се разхождаш с глава в ръка, а щеше да си мъртъв!

Докато кръстосвах ръце на гърдите си, стиснах устни заради това, че Джимин ме ругаеше като Джин хьонг.

- Не се отнасяйте така към момчето, то се промъкна в стените на семейството на върколаците, за да вземе пръстена си, а ние най-добре знаем колко важен е той за нас. - Хосок се върна в двореца, но аз бях толкова деморализиран, защото вчера не бях успял да взема пръстена си, че дори не се зарадвах да го видя след толкова години.

Прекратих мълчанието си.

- Иди да ми вземеш пръстена от кученцето Техьонг, вместо да ми се караш! Искам си пръстена, чувствам се толкова самотен и празен! - изсъсках през шибаните си зъби.

- Не мога да те виня. - каза Хосок и когато протегна ръка и ме прегърна, аз отговорих на прегръдката му, като стиснах устни.

- Добре, ще се справя някак си - каза Джин хьонг, спря да се разхожда, седна на дивана и се облегна назад, като преметна крака си през другия.

Излязох от прегръдките на Хосок и се вгледах в Джин хьонг.

- Да им направим засада. Това кучу кучу е толкова упорито, че не иска да ми даде пръстена. Хайде, ще устроим засада, ти ще ги задържиш, а аз ще претърся всеки ъгъл на стаята му. - Въздъхнах развълнувано. - Предложението ми е страхотно, не бих могъл да направя по-добро предложение. - Джимин се захили, когато добавих.

Докато Джин хьонг се подпираше с лакти на подлакътниците на седалката, той вдигна ръце на нивото на гърдите си и сплете и сключи пръсти.

- Джънкук, те не са слаби, за да можем да ги задържим. Не играем игри, престани с глупостите. Има сериозна ситуация и забравяш факта, че имаме подписан мир с тях. - Когато заговори със сериозен тон, едната му вежда се повдигна с намек.