Само капка самота

Трета капка самота

Джема

Обикалях нервно стаята си,стискайки здраво телефона си в ръка.Това,за което ме бе помолила бе непосилно за мен.Не можех да причиня това на Анджела,още по-малко на Ник.Харесвах го.Още от първата секунда,в която го видях-преди две години-изпитах нещо различно.Нещо,което досега не ми се бе случвало.Мина време,а чувствата ми са още по-силни.Как да извърша това зло и да разбия сърцето му на още по-малки парчета.Не можех....не исках.
-Хайде,Джемалин!Нямаме цял ден.-най-големият ми кошмар влезе в общежитието ми,карайки ме да потреперя.Ако бях сама-знаех едно -нямаше да изпратя снимките,но сега когато и тя бе тук...нещата се променяха-Бъди добро момиче и ще получиш всичко, за което се разбрахме-Мразех се,че я оставям да ми говори по този начин.Но бях зависима-от нея и от наркотиците.Правех ли това,което искаше,ми ги набавяше напълно безплатно.А аз се нуждаех от това.-Не искаш всички в университета да разберат за страстта ти,нали?-поклатих глава-И аз така си помислих.-Огледа стаята ми,доближи се до тоалетката и събори всичко,оставено отгоре й-О,не!Толкова съжалявам!-Фалшива усмивка бе настанена на лицето й ,докато се доближаваше до мен-Или пък не!-Отместих поглед от лицето й,а тя отстъпи крачка назад-Кокаинът ти.-Извади огромен пакет и го хвърли на леглото ми.-Останалото ще ти донеса по-късно.А сега знаеш какво да правиш!
-Не искам да го правя!-започнах изведнъж-Те не го заслужават.-Тя присви очи и се усмихна.Определено това не вещаеше нищо добро.-Моля те!Нека ги оставим!
-Падни на колене!-Отворих шокирано уста,докато се опитвах да осъзная какво искаше от мен.-Падни на колене и се помоли да се смиля над тях.Веднага!-Поклатих глава.Тя се шегуваше.Това вече бе прекалено.Край. Приключвах с това точно сега.
-Няма да го направя.-бе време да й се опълча.-Не се нуждая от теб повече.-приближих тяло до нейното и продължих-Не искам да играя тази игра и да карам хората около мен да страдат.
-О,миличка!Все още ли не си разбрала,че няма да се оттървеш толкова лесно от мен-не знаех какво иска да каже с това,но точно секунда по-късно пред лицето ми бе изкарана снимка,на която аз бях чисто гола.Спомените от нощта,в която тази снимка бе направена изплуваха в съзнанието ми,карайки ме да заплача.-На колене,Джема!-Прехапах устни,поглеждайки земята ,докато коленете ми докосваха пода.Сега всичко бе в нейни ръце.-Кажи ми,скъпа,какво искаш от мен?-Не смеех да вдигна глава,знаейки че тогава вече щях да се разпадна.Молех се някой да се почука на вратата ми и да ме избави ,но знаех че шанса бе минимален.Не говорех с никого тук. Отбягвах хората,за да не ги намесвам с този човек. И сега бях сама срещу нея.
-Моля те,остави ги да бъдат щастливи!-Прошепнах.-Не ги карай да страдат повече.-Изрекох,оставяйки сълзите да падат по лицето ми.Бях слаба и й го показвах.

—————————-

Е,очевидно още някой е против любовта на Анджи и Ник.Кой е този човек?А какви са тези снимки?

Vote and comment