Само капка самота

Седма капка самота

Ник

-Шибано прецакан си,братле.Не знам какво друго да ти кажа-От близо двадесет минути с Били обсъждахме колко вероятно бе  онази малката наистина да премълчи пред баща си.Е,засега шансовете клоняха към нула.Все пак,не отидох да я посрещна на летището,оставих я да се скита сама в този дъжд и за капак на всичко се отнесох с нея по ужасен начин.-Да се държиш толкова грубо с момиче като дъщерята на директора ...загазил си.Защо не й се извиниш?Обясни й в защо си допуснал да се наложи да имаш допълнителни часове.Слушайки думите ти,момичето е разбрано и ще разбере защо си реагирал по този начин.
-Няма да й се извиня.-Гласът ми бе твърд и категоричен-Не бих го направил за никого,а това чия дъщеря е,не променя приниципите ми.-Казах ,докато се насочвах към кухнята.Извадих две кенчета с бира и отново се върнах при Били.Настана тягостно мълчение.Наблюдавах го известно време,чудейки се за какво си мисли.До преди няколко минути бе весел,както преди,такъв какъвто го познавах,а сега -от предишното момче нямаше следа.За първи път не казваше нищо.Стоеше замислено,гледайки надолу,докато стискаше ръцете.
-Какво ознавачава да си влюбен?-попита изведнъж,карайки ме да го погледна изненадано.Признавам,че не очаквах подобен въпрос.Били бе известен в компанията ни с момичетата си за една нощ.Откакто го познавах,не бях го засичал със сериозна приятелка и това бе причината сега да се изненадам.-Или не,виж,забрави какво попитах.-Никога не го бях виждал такъв.Той бе момче със самочувствие,на което всеки би завидял.А сега,пред себе си виждах човек,когото не познавам.Пред мен стоеше плахо момче,такова каквото бе в началото.-А-аз ще тръгвам.Да оставим събирането за друг път.-Изправих се бързо след него,за да го спра.Но очевидно вече нямаше настроение за какво и да е .Е,изглежда и моята вечер бе провалена.

На сутринта се чувствах като препил.Главата ме болеше адски.Не бях близвал и една капка алкохол снощи,но от цялото безсъние,последствията бяха на лице.След като Били побърза да си тръгне ,имах време да помисля над всичко,което се случи напоследък.Около мен всичко се рушеше.След заминаването на Анджи в живота ми нищо не вървеше и думите на директор Белмън ,,Тя гради нов живот в друг гради,а ти рушиш своя" ,повтарящи се в ума ми потвърждаваха всичко.Крайно време бе да спра да се самосъжалявам и да приема подадената ми ръка,за да стъпя отново на крака и да взема живота си в ръце.А след като вчера пропилях единствения си шанс ,решението бе едно-трябваше да поговоря със Сара и да й се извиня.Колкото и да мразех това.