Само капка самота

Четвърта капка самота

Ник

Бесен съм.На себе си,че позволих да се случи това , и на проклетата Джемалин,че си позволяваше да разстройва майка ми.Не знаех каква бе целта на идването й тук,но определено ако още веднъж се повтореше,нещата щяха да загрубеят.
-Какво ти каза Джема,майко?-попитах,докато обгръщах слабото тяло на Рейчъл.Напоследък не се хранеше и вече започваше да й личи.Тя също преживяваше всичко,което ми се случва.-С какво те разстрой така?-задавах въпрос след въпрос,но отговор така и не получих.Майка ми единствено гледаше замислено надолу и тихо подсмърчаше.
Не знаех какво да направя.Може би я бе нагрубила,но от страх не искаше да ми каже.Знаеше на какво бях способен,когато някой се опита да нарани близките ми.-Майко?-прошепнах още веднъж,карайки я да се свие.По дяволите.Нещо се бе случило и аз нямах ни най-малка представа какво.
-Тя е много лоша!-обърнах глава по посока на гласчето на Рослин.Бе показал глава от стаята си и ме гледаше уплашено.Не разбирах.За Джема ли говореше?-Каката е много опасна.-Усмихнах му се успокоително,докато го приканвах да се доближи до мен.Той напълно показа тялото си и държейки мечето си,също както майка ми,се сгуши в мен.
-Сега,Рос,ще кажеш на бати какво ви уплаши така,нали?-започнах мило.Почаках няколко секунди преди да усетя лекото му кимване.-Когато дойде кака Джема,направи ли ти нещо?-поклати глава.Добре.Щом не бе направила това,едва ли би се осмелила да посегна и на майка ми.Рослин,също като мен,би се втурнал да я спасява и съответно да пострада.А щом и с пръст не е докоснат,значи отписвам тази възможност.-А каза ли нещо,което да ви разстрои?-Мълчание.Виждах как стискаше очите си,показвайки ми че се страхува.Но нямаше от какво.Аз бях до тях и нямаше да позволя някой да ги нарани.Никога.
-Т-тя е много лоша и-и иска ти да страдаш!-Какво по дяволите?Нима наистина Джема бе дошла в дома ми,за да наговори тези глупости на семейството ми.Знаех,че има проблем с мен и държанието ми,но никога не бих предположил че може да намеси и тях.-Много ме уплаши,бате!
-Знам,момчето ми,знам.-Взех Рос в скута си и целунах челото му.-Обещавам ти,че повече няма да допусна това момиче тук.-започнах като разтривах гръбчето му-Направих грешка като ви оставих сами,но няма да се повтори.Обещавам.
-Не Джема е проблема,Ник.-тихият глас на майка ми се чу.Обърнах глава към нея,все още прегръщайки я.-Не тя е лошата.-гледах неразбиращо Рейчъл,опитвайки да осъзная какво ми казва.-Не знам за кого говореше,но Джемалин бе много уплашена.-тъжните й очи се взряха в моите-Дойде тук,не за да ни притесни,а за да те предупреди за нещо много опасно.Опитах се да разговарям с нея,но след получено обаждане,избяга.-Не знаех как да реагирам.-Обещай ми да внимаваш.-Всичко излизаше извън контрол.Налагаше се да се срещна с нея,за да изясня къде е мястото й в живота ми.Да идва тук и да пълни главата на семейството ми с тревоги ,бе непростимо.И сега щеше да си плати.