Само капка самота

Осма капка самота

Ник

След малката паник атака,която преживя Сара,се наложи да й помогна да се придвижи до дома си.Докато я носех,майка й тичаше след нас,крещейки колко романтично изглеждаме ,макар че дъщеря й бе напът да припадне.Това доказваше думите ми от по-рано,тази жена беше луда.Влизайки у тях,побързах да оставя Сара на дивана,игнорирайки опита й да ми прошепне нещо.Не желаех да се забърквам в още каши,затова по-добре да седя по-далеч от тази малка беля.Определено идването ми тук,не бе едно от най-добрите решения.Дойдох за да се извиня на момичето,а не да я докарвам до това състояние.Да,не само аз бях виновен в тази ситуация,но ако бях тръгнал,още първия път,в който тя ми каза,щях да избегна срещата с налудничавата й майка.
-Време е да тръгваш.-гласът на онзи тип,с когото Сара се прегръщаше,огласи стаята.Усетих ръката му на рамото си, едва успях да се удържа и да не го ударя.Имаше късмет,че не бяхме сами,защото иначе щях да го попилея.-Не си желан тук и без това.-Засмях се.Нима имаше смелостта да ми каже подобно нещо,пред майката на ,,гаджето ми".Чула какво ми бе казал този,Сара се отдръпна от прегръдката на майка си и понечи да се изправи.-Заради теб ,тя е в това състояние.Изчезвай,преди да наредя да те изхвърлят .-Завъртях раздразнено очи.Дори не би се наел сам да ме изхвърли,защото знаеше че срещу мен шанс нямаше.
-Чуй ме внимателно-започнах,доближавайки се до него.С периферното си зрение забелязах как госпожа Белмън застана до дъщеря си.-Единственият излишен човек тук-забих пръст в гърдите му-си ти.Защото аз съм приятелят на Сара,това тук е майката на приятелката ми,а ти ....-Дори не успях да завърша,тъй като той се обърна и си тръгна.Едно на нула за мен,негоднико.

  Кой да предположи,че нещата биха се развили по този начин.В момента се намирах на трапезата на семейство Белмън,слушайки как майка й разказва истории от детството на Сара.За да изглежда малкият ни театър максимално достоверен се наложи да хвана ръката й,както и да преплета пръстите ни.След като в спора с онзи потвърдих очевидната лъжа,която бе изрекло момичето до мен,майка й бе много щастлива като дори ме покани да остана.Съгласих се и сега продължавах да играя в този цирк.
-Е,стига съм говорила аз.Как се запознахте вие,кога,къде?-преглътнах.Да се съглася да участвам в това ,имаше своите недостатъците.Първият ,и може би единствен, бе че не знаех нищо за Сара.За първи път я видях преди два дни.А сега,въпросите свързани с нашата ,,връзка" бяха доста неуместни.Усетих,че точно както аз,така и Сара се притесни.Ръцете й започнаха неконтролируемо да треперят,тя понечи да пусне моята,но аз я стиснах здраво.Прокарах палец по ръката й,а когато ме погледна изненадано й се усмихнах успокоително.Все пак и двамата бяхме част от това.Аз й дължах извинение,за онзи ден,а след днешната ситуация-тя на мен също.И двамата можехме да си бъдем еднакво полезни.Тя щеше да забрави неловкото ни запознанство,а аз- аз щях да играя нейно гадже за малко.
  -Извинете,че закъснях-Преглътнах нервно.Е,сега вече загазихме.Да се правя на разбран пред Доника бе едно,но щом и  баща й вече бе у дома,нещата ставаха доста по-сериозни.Стъпвах по много тънък лед,който усещах как с всяка моя грешка се пропукваше все повече и повече.Шансът,който Белмън ми бе дал,не бе за изпускане,но това което направих спрямо дъщеря му,трябваше да бъде поправено.Направих грешка и търпях последствията.Точно, както майка ме бе учила.
Чувайки гласа на главата на това семейство обаче,притесненият бях само аз.Сара изобщо не изглеждаше дори малко обезпокоена за срещата с баща й.Дори напротив.По отпускането на пръстите й около моите,можех да усетя,че дори се успокои.Нещо,което не можех да кажа за себе си.Как се очакваше да обясня,че едва преди два дни се бях запознал с това момиче,а вече бяхме във връзка.Беше крайно нелогично.И може би директорът щеше да бъде първият човек,който щеше да разкрие малката игра,в която участвахме аз и дъщеря му.
Противно на очакванията ми обаче той просто влезе при нас,целуна жена си ,както и дъщеря си,а мен -здрависа.Очаквах да ме нахока ,но не....той просто зае централно място и започна да се храни.Не беше ли изненадан да види дъщеря си ръка за ръка с човек като мен?-Как мина на работа,скъпа?-попита Белтън жена си.След това разговора се завъртя около фирмата на майката на Сара.Спрях да слушам,чудейки се как да отмъкна Сара за малко.Искаше ми се да поговорим и да се изясним.Нуждаех се спешно от отговори-защо директора ми бе предложил точно нея,защо тя се бе съгласила и най-важното,защо ме бе представила за свое гадже.
-Нека поговорим в кухнята!-момичето до мен прошепна,сякаш прочела мислите ми.Кимнах и се изправих бавно след нея.Извиних се на родителите й и я последвах.Когато останахме сами,не знаех откъде да започна.Имах толкова много въпроси.-Благодаря ти за днес,Ник!-прошепна Сара ,обръщайки се към мен.-Благодаря ти,че премълча истината пред майка ми.
-Аз също ти благодаря,че не сподели с баща си какво се случи онзи ден.-започнах-Не биваше да се отнасям с теб по този начин.Искам да знаеш,че нито една дума,която изрекох тогава,не бе истина.-очаквах,че ще каже нещо,но ме посрещна единствено мълчанието й.Определено не очакваше тези мои думи.
-Не биваше да казвам на майка,че сме заедно.Не биваше да я лъжа толкова жестоко.Не биваше да намесвам и теб.Бе грешно и съжалявам.-избълва всико това бързо,поглеждайки надолу,за да скрие зачервеното си лице.
-Нека започнем отначало-започнах изведнъж след кратко мълчание.-Аз съм Никълъс!-протегнах ръката си и се усмихнах.
-Сара.Аз съм Сара Белмън-ръката й докосна моята.Опитах се да игнорирам усещането,което това нейно действие породи в мен.Погледнах в очите й,които ме гледаха щастливо.Усещах се някак различно.И точно тогава,в този единствен момент,думите на майка ми прокънтяха в главата ми:

,,Любов с любов се забравя"

——————————

Е,директорът определено не бе изненадан от появата на Ник в дома му.Каква според вас е истинската причина за запознанството между Сара и Никълъс?

Vote and comment