Само капка самота

Тринадесета капка самота

Ник

Стоях, напълно объркан и неспособен да реагирам, докато гледах как Сара се отдалечава, със сълзи, стичащи се по лицето ѝ. Сърцето ми се свиваше от вина и срам. За да накарам Аманда да  замълчи, бях казал неща, които не мислех, и сега трябваше да се справям с последствията. Дали имаше смисъл да последвам Сара? Реших, че трябва поне да опитам. Не можех да я оставя така.
    Излязох от университета и тръгнах по пътеката, която водеше към малкия парк наблизо. Там, на една пейка, я видях. Сара седеше с наведена глава и плачеше. Тежестта на вината ми се увеличи още повече. Приближих се бавно, усещайки как сърцето ми бие все по-бързо.
-Сара-казах тихо, сядайки до нея. Тя не вдигна поглед.-Моля те, изслушай ме.-Тя поклати глава, все още плачейки, но не се отдалечи. Вдишах дълбоко и продължих-Макар,че казах онези ужасни неща,дълбоко в себе си знам, че не са истина.-Сара не отговори, но сълзите ѝ продължаваха да текат. -Прости ми,Сара-прошепнах-не исках да те нараня. Ти си важна за мен... повече, отколкото можеш да си представиш.-Тя стоеше пред мен, борейки се със сълзите си, и аз се молех, че все пак ще ми прости. В този момент разбрах колко много значи тя за мен и колко съм глупав, че не съм го осъзнал по-рано.Трябваше да направя нещо повече, за да я успокоя.-Знаеш ли-казах с по-мек тон-за краткото време,в което се познаваме научих много за теб.-Не знаех защо й казвах точно това.Може би не желаеше да чуе това в този момент,но аз имах нужда й кажа всичко,което чувствам,особено когато имаше възможност това да бъде последният ни разговор,ако тя реши,че прошка за казаните от мен думи-нямаше.-Например, знам, че любимият ти цвят е зелено. -започнах,
усмихвайки се слабо,щом си спомних как преди няколко дни тя ми бе споделила това.-Знам също,че малката ти и съкровена мечта е да посетиш джаз концерт.-Не смеех да погледна към нея в този момент.Та,ние се познавахме от толкова кратко време,а аз стоях като пълен глупак и й показвах  колко добре я познавам.
След като успях да й разкажа всичко,което научих и не получих отговор,се почувствах още по-нелепо.Може би това не бе правилен ход.-И не на последно място,за толкова кратко време разбрах,че...майка ти е луда.-Опитах се да се усмихна, надявайки се поне по този начин да я развеселя малко. Тя ме погледна през сълзи, и за миг видях как усмивка проблесна на лицето ѝ.
-Ти си глупак, Ник-каза тя, но в гласа ѝ имаше искра на облекчение.
-Може би съм глупак-казах, усмихвайки се леко-И също така, целувката не беше толкова лоша, за момиче като теб-добавих шеговито. ,,Момиче като теб" така я бях нарекъл при запознанството ни.За момент видях как на лицето ѝ проблесна усмивка.
-Ти си голям глупак, Ник-повтори тя, но този път с повече топлота в гласа си.Приближих се още малко, усетих как напрежението намалява и се надявах, че ще успея да я успокоя. Гледах я в очите и видях как болката постепенно се заместваше с нещо друго - може би надежда. Продължих да се приближавам леко към нея, усещайки как сърцето ми бие все по-силно.-Ник... не е нужно да го правиш. Майка ми я няма.-каза тя, когато се приближих достатъчно, за да се целунем.Погледнах я в очите и казах тихо:
-Но аз го исках.И все още го.-Тя ме погледна изненадано и бузите ѝ порозовяха. Поколеба се за миг, после затвори очи и поклати леко глава.Поставих ръка върху нейната и я погледнах искрено.-Осъзнавам колко много те нараних.Готов съм да направя всичко, за да ти докажа, че онези думи не означаваха нищо.Моля те, дай ми шанс да ти покажа колко много значиш за мен.-избълвах всичко това,гледайки напрегнато в очите й ,докато чаках отговора й.
Тя отвори очи и ме погледна дълбоко, сякаш търсеше нещо в тях.
-Трябва да ти кажа нещо!-Изпитах смесени чувства - исках да чуя какво ще каже, но същевременно се страхувах.Кимнах.-Искам да прекратя цялата тази игра,затова реших,че ще разкажа всичко на майка си.-Какво?Очите ми се разшириха изненадано.Току-що Сара ми бе казала,че ще разкаже на майка си за фалшивата ни връзка, което означаваше само едно - тя щеше да се върне в Ню Йорк.Налагаше се да направя нешо,за да я спра?
-Сара, моля те, не прави това - опитах се да я убедя, гласът ми прозвуча по-слаб, отколкото очаквах.-Разбираш ли колко опасно е това? Можеш да съжаляваш.-Тя изглеждаше непреклонна, погледът й бе твърд и решителен. Безпомощността ме обземаше, сякаш се давех в собствените си мисли. Изведнъж Сара започна да обяснява как никога не би направила нещо, само за да използва някого. Тогава осъзнах какво я беше подтикнало към това решение - тя беше чула обвиненията на Аманда, че умишлено е избрала мен за фалшиво гадже.Само заради тези думи,бе готова да изостави семейството си,живота си и дори...мен.Сърцето ми се сви.
И все пак, да чуя Сара да изрича тези думи, беше като нож в гърдите ми. Исках да й кажа, че не вярвам на нито една дума от тези обвинения, че знам колко е искрена, но думите заседнаха в гърлото ми.Исках да й кажа толкова много неща,да й покажа,че означава нещо за мен,но вместо това стоях неподвижен, чувствайки се безсилен и объркан. В главата ми бушуваха хиляди мисли – как да оправя всичко, как да й покажа, че има хора, които я подкрепят и вярват в нея. Чувствах се виновен, че не успях да я убедя да остане и че не можах да я защитя от думите на Аманда.
-А-аз трябва да влизам в час – каза тя, след дългото ми мълчание.Изправи се бързо и си тръгна.Гледайки я как се отдалечава, усещах как всичко, което се опитвах да направя, се разпада пред очите ми. Чувството на вина и безсилие ме обзе отново. Бях се надявал, че ще успеем да поправим нещата, но изглеждаше, че ще трябва да се справя с последствията от собствените си думи и действия.

Оставих Сара да си тръгне,а с нея си тръгна и възможността да остана в този университет.

——————-

Vote and comment