Само капка самота

Девета капка самота

Ник

-Искаш да кажеш,че наистина дойде,за да ми се извиниш?-Попита за пореден път Сара,докато й помагах да разтребим масата.След онзи наш разговор  се върнахме при родителите й и продължихме да вечеряме.Благодарение на директор Белмън не се наложи да измисляме несъществуващи моменти в нашата ,,връзка".Всеки път щом Доника се обърнеше към нас,той й правеше комплимент,с който я разсейваше достатъчно,за да забрави за мен и Сара.
-Обадих се над сто пъти,за какво друго би могло да е?-зададох въпроса си и поставих съдовете в мивката.
-За да си сигурен,че все още татко не знае нищо?-попита обратно,карайки ме да я погледна объркано.Да,вярно е,че наистина смятах,че шанса Сара да прикрие колко грубо се държах с нея при запознанството ни,бе нулев.Но никога не бих я търсил толкова настойчиво за подобно нещо.Не бях такъв човек и не бих стъпкал принципите си,заради изгода.
-Държах се грубо с теб и потъпках достойнството ти без да се замисля колко грешно е това.Не исках да те нараня,но несъзнателно го направих.-избълвах всичко това наведнъж и погледнах надолу.Не обичах да се извинявам,рядко го правех,но сега бе наложително,тъй като наистина сбърках.- Кое беше онова момче?-попитах изведнъж,за да наруша неловкото мълчание.Само при мисълта за онзи отново се ядосвах.Наглото му отношение към мен и държанието му като цяло,ми действаха страшно изнервящо.
-Брат ми.-отговори спокойно Сара,докато се насочваше към хола.Брат й?Какво подяволите?Как така този нещастник е нейн брат?Начина ,по който се прегръщаха,когато дойдох..Усмивките,които си разменяха...всичко това ми говореше друго.Бях се заблудил.
-Брат?-попитах бързо,вървейки след нея-Имаш предвид брат...като брат.Друг син на директор Белмън?-О,подяволите.Бях прибързал със заключенията и едва не пребих момчето.Погледнах шокирано към Сара,спомняйки си колко близо бях до това да го направя.-Н-но аз помислих,че той е твое гадже и-и-замлъкнах.Какво се очакваше да й кажа в този момент?Видях ви,почувствах се глупаво и бях готов да убия и двама ви.Определено звучеше много зле.-направих си грешни изводи и съжалявам-Да!Така определено звучеше по-добре.
-Боже,това е толкова засрамващо.-въздъхна отчаяно и покри лицето си с длани.-Не искам дори за секунда да си помислям,какво се е въртяло из главата ти в този момент.-продължи засрамено да говори,карайки ме да се засмея.Да,определено доста неща се въртяха из главата ми в онзи момент,като например,дали да й кажа каква долна кучка бе или да разбия главата му.За мое огромно щастие,колкото и да не си го признавах,появата на Доника предотврати първото.Сара бе едно изключително крехко момиче и съм убеден,че след тези думи щеше да се почувства много наранена.А за брат й-е,щеше да се възстанови рано или късно.
Приближих се до нея и премахнах нежно ръцете от лицето й.Ако някой тук трябваше да чувства неудобно ,то това бях аз.-Може ли да те попитам още нещо?-настаних се на дивана до нея и след лекото й кимане,продължих.-Защо се спря на мен?Защо от всички в този град?
-Преди няколко седмици татко ми сподели за теб и проблемите ти.Предложих себе си като решение-повдигна рамене,сякаш това бе най-очевидното.
-И избраният бях аз,защото...-наистина не разбирах.Добре,Сара бе умна,а на мен ми трябваше помощ с изостаналия материал.Това ми бе ясно,кому бе нужно да занимава страничен човек,след като дъщеря му се бе предложила.Но останалото...то не ми се вързваше.
-А тази история с Доника?-зададох още един въпрос и се приближих до нея.Виждах,че й бе трудно да сподели,дали се срамуваше или не,но за да я успокоя обхванах дланта й.-Нали сме приятели.-мило прошепнах-Няма от какво да се притесняваш!
-Майка ми е твърдо убедена,че единственото което би могло да ме задържи в Лондон е любовта.След като не я открих тук,ме изпрати в Ню Йорк.Толкова много исках да бъда обратно вкъщи,при семейството си,че измислих тази наша любовна приказка.Наистина съжалявам,че се наложи да се замесваш в това.-избълва всичко това наведнъж.Пусна ръката ми и се изправи.Започна нервно да прокарва ръце през косата си,докато обикаляше стаята-А-аз не биваше да ти казвам всичко това.Извинявай.
-Сара!
-Вече е късно,по-добре тръгвай!
-Сара!-извиках-Успокой се!Това,което ми сподели ,ще остане само между нас.-Прегърнах я ,галейки леко гърба й.
-Заради това баща ти държеше да те взема от летището,нали?-зададох й въпрос,но отговора отдавна вече знаех.Директор Белмън бе пресметнал нещата добре.Очакваше,че ще посрещна Сара на летището,както ми бе заръчал. После ще я отведа вкъщи,за да започнем с ученето.Накрая щеше да се наложи да я изпратя и това бе в момента,в който Доника ни вижда заедно и всичко в главата й бива потвърдено.Дъщеря й е в Лондон,заради любовта...Сара не отговори и мълчанието се проточи толкова дълго, че реших да я погледна.
Лицето й бе сгърчено от срам,тя определено се чувстваше неудобно от това,че се бях сетил.
-Татко,наистина иска да успееш.-прошепна и допря лице до гърдите ми.-Може да не ти го е казвал,но те приема като свой собствен син.
-Нямаш си на представа само колко мога да съм му благодарен заради това.-целунах челото й,оставяйки прегърнат с нея за дълго време.

Бях прекарал в дома на Белмън повече от половин ден.Часът вече наближаваше полунощ и бе време да си вървя.Въпреки молбите на Доника да остана и да спя при дъщеря й,имаше граници ,които не биваше да преминаваме.Да нощувам тук би значело само едно-това бе сериозна връзка и вече знаейки колко вглъбена в любовния живот на Сара бе майка й,изводите които щеше да си извади,нямаше да се харесат на никого.Отново главата на семейство -Белмън старши - ни спаси от неловката ситуация.И отново бях му повече от благодарен за това
-Нека не насилваме нещата,скъпа!Щом детето е преценило,че иска да върви,не го спирай.-Кимнах му благодарствено,прегърнах Сара,уверявайки я,че всичко което ми сподели тязи вечер ще остане между нас и тръгнах.Само няколко минути по-късно гласът на директор Белмън ме закова на място.Обърнах се към него и леко му се усмихнах.Директор Белмън ,както и семейството му бяха добро хора.Може би без онова мекотело-сина му.
-Да се съгласиш на това,изисква прекалено много смелост,момче!-започна,когато ме приближи.-С тази твоя постъпка ти ми доказа ,че си корав.Благодаря ти!-потупа рамото ми-За дъщеря ми значи много.За мен също.Не ни предавай!-каза последно,обърна се и се прибра.Останах няколко минути загледан зад него,чудейки се какво се случи току-що.Думите му определено ми подействаха.Да не ги предам?Разбира се,че не бих.Особено след като Сара ми сподели всичко.Единствено можех да използвам Сара,за да изкупя греховете си към семейството,приятелите ми и най-вече към Анджи.Тя щеше да бъде моят начин да покажа на всеки,че съм променен.Доброто в мен още съществуваше.И точно там,пред дома на Белмън,си обещах,че ще направя всичко възможно да прикрия истината пред  Доника.Щях да играя тази роля,колкото нужно бе,само за да може Сара да остане в Лондон възможно най-дълго.

———————————

Промяната в Никълъс е видима.Смятате ли,че между него и Сара може да се случи нещо?А какво мислите за причината,поради която директор Белмън се спрял точно на него?

Vote and comment