Ник
-Искаш да кажеш,че наистина дойде,за да ми се извиниш?-Попита за пореден път Сара,докато й помагах да разтребим масата.След онзи наш разговор се върнахме при родителите й и продължихме да вечеряме.Благодарение на директор Белмън не се наложи да измисляме несъществуващи моменти в нашата ,,връзка".Всеки път щом Доника се обърнеше към нас,той й правеше комплимент,с който я разсейваше достатъчно,за да забрави за мен и Сара.
-Обадих се над сто пъти,за какво друго би могло да е?-зададох въпроса си и поставих съдовете в мивката.
-За да си сигурен,че все още татко не знае нищо?-попита обратно,карайки ме да я погледна объркано.Да,вярно е,че наистина смятах,че шанса Сара да прикрие колко грубо се държах с нея при запознанството ни,бе нулев.Но никога не бих я търсил толкова настойчиво за подобно нещо.Не бях такъв човек и не бих стъпкал принципите си,заради изгода.
-Държах се грубо с теб и потъпках достойнството ти без да се замисля колко грешно е това.Не исках да те нараня,но несъзнателно го направих.-избълвах всичко това наведнъж и погледнах надолу.Не обичах да се извинявам,рядко го правех,но сега бе наложително,тъй като наистина сбърках.- Кое беше онова момче?-попитах изведнъж,за да наруша неловкото мълчание.Само при мисълта за онзи отново се ядосвах.Наглото му отношение към мен и държанието му като цяло,ми действаха страшно изнервящо.
-Брат ми.-отговори спокойно Сара,докато се насочваше към хола.Брат й?Какво подяволите?Как така този нещастник е нейн брат?Начина ,по който се прегръщаха,когато дойдох..Усмивките,които си разменяха...всичко това ми говореше друго.Бях се заблудил.
-Брат?-попитах бързо,вървейки след нея-Имаш предвид брат...като брат.Друг син на директор Белмън?-О,подяволите.Бях прибързал със заключенията и едва не пребих момчето.Погледнах шокирано към Сара,спомняйки си колко близо бях до това да го направя.-Н-но аз помислих,че той е твое гадже и-и-замлъкнах.Какво се очакваше да й кажа в този момент?Видях ви,почувствах се глупаво и бях готов да убия и двама ви.Определено звучеше много зле.-направих си грешни изводи и съжалявам-Да!Така определено звучеше по-добре.
-Боже,това е толкова засрамващо.-въздъхна отчаяно и покри лицето си с длани.-Не искам дори за секунда да си помислям,какво се е въртяло из главата ти в този момент.-продължи засрамено да говори,карайки ме да се засмея.Да,определено доста неща се въртяха из главата ми в онзи момент,като например,дали да й кажа каква долна кучка бе или да разбия главата му.За мое огромно щастие,колкото и да не си го признавах,появата на Доника предотврати първото.Сара бе едно изключително крехко момиче и съм убеден,че след тези думи щеше да се почувства много наранена.А за брат й-е,щеше да се възстанови рано или късно.
Приближих се до нея и премахнах нежно ръцете от лицето й.Ако някой тук трябваше да чувства неудобно ,то това бях аз.-Може ли да те попитам още нещо?-настаних се на дивана до нея и след лекото й кимане,продължих.-Защо се спря на мен?Защо от всички в този град?
-Преди няколко седмици татко ми сподели за теб и проблемите ти.Предложих себе си като решение-повдигна рамене,сякаш това бе най-очевидното.
-И избраният бях аз,защото...-наистина не разбирах.Добре,Сара бе умна,а на мен ми трябваше помощ с изостаналия материал.Това ми бе ясно,кому бе нужно да занимава страничен човек,след като дъщеря му се бе предложила.Но останалото...то не ми се вързваше.
-А тази история с Доника?-зададох още един въпрос и се приближих до нея.Виждах,че й бе трудно да сподели,дали се срамуваше или не,но за да я успокоя обхванах дланта й.-Нали сме приятели.-мило прошепнах-Няма от какво да се притесняваш!
-Майка ми е твърдо убедена,че единственото което би могло да ме задържи в Лондон е любовта.След като не я открих тук,ме изпрати в Ню Йорк.Толкова много исках да бъда обратно вкъщи,при семейството си,че измислих тази наша любовна приказка.Наистина съжалявам,че се наложи да се замесваш в това.-избълва всичко това наведнъж.Пусна ръката ми и се изправи.Започна нервно да прокарва ръце през косата си,докато обикаляше стаята-А-аз не биваше да ти казвам всичко това.Извинявай.
-Сара!
-Вече е късно,по-добре тръгвай!
-Сара!-извиках-Успокой се!Това,което ми сподели ,ще остане само между нас.-Прегърнах я ,галейки леко гърба й.
-Заради това баща ти държеше да те взема от летището,нали?-зададох й въпрос,но отговора отдавна вече знаех.Директор Белмън бе пресметнал нещата добре.Очакваше,че ще посрещна Сара на летището,както ми бе заръчал. После ще я отведа вкъщи,за да започнем с ученето.Накрая щеше да се наложи да я изпратя и това бе в момента,в който Доника ни вижда заедно и всичко в главата й бива потвърдено.Дъщеря й е в Лондон,заради любовта...Сара не отговори и мълчанието се проточи толкова дълго, че реших да я погледна.
Лицето й бе сгърчено от срам,тя определено се чувстваше неудобно от това,че се бях сетил.
-Татко,наистина иска да успееш.-прошепна и допря лице до гърдите ми.-Може да не ти го е казвал,но те приема като свой собствен син.
-Нямаш си на представа само колко мога да съм му благодарен заради това.-целунах челото й,оставяйки прегърнат с нея за дълго време.Бях прекарал в дома на Белмън повече от половин ден.Часът вече наближаваше полунощ и бе време да си вървя.Въпреки молбите на Доника да остана и да спя при дъщеря й,имаше граници ,които не биваше да преминаваме.Да нощувам тук би значело само едно-това бе сериозна връзка и вече знаейки колко вглъбена в любовния живот на Сара бе майка й,изводите които щеше да си извади,нямаше да се харесат на никого.Отново главата на семейство -Белмън старши - ни спаси от неловката ситуация.И отново бях му повече от благодарен за това
-Нека не насилваме нещата,скъпа!Щом детето е преценило,че иска да върви,не го спирай.-Кимнах му благодарствено,прегърнах Сара,уверявайки я,че всичко което ми сподели тязи вечер ще остане между нас и тръгнах.Само няколко минути по-късно гласът на директор Белмън ме закова на място.Обърнах се към него и леко му се усмихнах.Директор Белмън ,както и семейството му бяха добро хора.Може би без онова мекотело-сина му.
-Да се съгласиш на това,изисква прекалено много смелост,момче!-започна,когато ме приближи.-С тази твоя постъпка ти ми доказа ,че си корав.Благодаря ти!-потупа рамото ми-За дъщеря ми значи много.За мен също.Не ни предавай!-каза последно,обърна се и се прибра.Останах няколко минути загледан зад него,чудейки се какво се случи току-що.Думите му определено ми подействаха.Да не ги предам?Разбира се,че не бих.Особено след като Сара ми сподели всичко.Единствено можех да използвам Сара,за да изкупя греховете си към семейството,приятелите ми и най-вече към Анджи.Тя щеше да бъде моят начин да покажа на всеки,че съм променен.Доброто в мен още съществуваше.И точно там,пред дома на Белмън,си обещах,че ще направя всичко възможно да прикрия истината пред Доника.Щях да играя тази роля,колкото нужно бе,само за да може Сара да остане в Лондон възможно най-дълго.———————————
Промяната в Никълъс е видима.Смятате ли,че между него и Сара може да се случи нещо?А какво мислите за причината,поради която директор Белмън се спрял точно на него?
Vote and comment
YOU ARE READING
Само капка самота
RomanceВ онзи ден,когато си тръгна,бях разбит.Дълго време не бях на себе си,избягвах срещи с приятели,бях забравил какво е щастие.И тогава се появи....тя.Новото момиче,което се опита да ме върне към живота.Но за себе си знаех едно-след теб друга не съществ...