Само капка самота

Шеста капка самота

Ник

-Отсъствал си от часа по изкуства.От този по химия-също.Имаш забележка за неприлично държание.Днес сутринта ми бе докладвано и за сдърпването ти с госпожица Джемалин.-Господин Белмън премахна очилата си,щом избълва всички тези неща част от досието ми.-Нещата не са никак розови за теб,момче.Имаш ли да ми кажеш нещо?-попита директора на университета,карайки ме да стисна зъби.Този ден не можеше да бъде по-шибано тъп.Първо кучката Джемалин,след това конфликта с Били и сега,като за черешка на тортата,се намирах при директора.Просто прекрасно.-Никак не одобрявам държанието ти,Никълъс.-започна-Знаеш,че преди години бе приет тук,заради положението ,в което родителите ти се намираха.Не искаш някой да заеме мястото ти малко преди завършването,нали?-поклатих глава.Разбира се,че не желаех.Отлично помнех колко трудно бе на нашите да ме запишат в толкова добър университет.Ако се приберях при майка ,казвайки й че съм изключен,бих разбил сърцето й.Сигурен съм ,че би помислила ,че грешката е в нея.Но не.Аз просто бях един глупак,който не оценяваше това,което притежава-Не си присъствал в нито един час през последните няколко дни.Как би обяснил това?
-Никак.Не бях добре и имах нужда от почивка.-Белмън поклати глава и ме погледна тъжно.
-Заради Анджела Стивънс ли е всичко това?-Мълчание.Какво очакваше да му отговоря?Да,влюбих се в момичето,което преди няколко дни напусна града,без да ми каже.Успя да разбие както съцето ми ,така и живота ми.Разруши всичко из основи и ме остави с останките да се спрявам сам.-Стига,синко-започна- помисли логично.Момичето си тръгна,за да гради живот в друг град.А ти какво?Проваляваш своя.-Не желаех да слушам повече.Да,Анджи бе  казала,че ще се справи.И не бе споменала нищо за мен.Сякаш след сбогуването ни,бях изтрит от живота й.Но това не означаваше нищо.Стига вече.Анджела бе добре и това беше най-важното.Щеше да вземе живота си в ръце,да се грижи за малката си сестра-Клео ,баща си и може би да срещне любовта.Отново.-Ще ти дам последен шанс-довечера в Лондон ще пристигне едно момиче,първокурсничка,което искам да вземеш от летището.Казва се Сара и ще бъде твоят учител,с който отново ще повишиш успеха си.-Понечих да възразя,но Белмън се изправи и ми посочи вратата.-Не ме карай да съжалявам ,Ник.
Излизайки от кабинета му бях повече от бесен.Не се нуждаех от глупава първокурсничка,която да ме учи на морал.Не се нуждаех и от упреци,задето бях изпуснал малко от материала.Това си беше мой проблем и решението щях да намеря сам.Не го търсех от някаква зубрачка,чието име дори не помнех.Сиера?Сара?На кого му пукаше,след като тези извънкласни часове нямаше да се състоят.Да,знам че си обещах ,че ще се стегна,но определено можех да го направя и без чужда помощ.Или поне се надявах.