Само капка самота

Десета капка самота

Ник

Джо Кенеди бе добре.Това си повтарях докато гледах как проклетия старец ни преподава.Да, не го харесвах особено ,но определено се радвах че не му бях причинил нищо лошо.С Ева не бях говорил от случката,нямах смелост да се изправя срещу нея,още по-малко да питам какво е състоянието на човека.Тогава направих огромна грешка,даже две.Не биваше да отивам  в дома им.Можех да се обадя на Евелин,за да я извикам някъде и там да поговорим,но воден от чувството си за вина,сметнах че може да предпазя Анджела от всички неща,които сътворих,само ако не водех тези разговори навън.И така само няколко часа по-късно спах с бившата й съквартирантка и пребих Кенеди.И като един нещастник я оставих да се справя със ситуацията сама ,без дори да се сетя да попитам в какво състояние е мъжа до нея.Бях истински глупак.Точно затова опитвах да изкупя греховете си като помогна на дъщерята на Белмън.Малката ни игра със Сара продължаваше.Вече близо две седмици.Освен директор Белмън,част от лъжата ни бе и братът на Сара.С него не започнахме никак добре.Наложи се да му се извиня за държанието си онзи ден,само за да замълчи пред Доника.Наистина тази жена беше обсебена от връзката на дъщеря си и колкото и добре да играех ролята си,въпросите й определено не помагаха.Наистина не можех да понасям прекалената й позитивност и склоността да задава прекалено много въпроси.Точно затова един ден,когато братът на Сара се прибра по-рано и чу малка част от разговор между мен и сестра,свързан с измислената ни връзка,се наложи да му признаем истината и да го помолим да запази всичко ,което научи в тайна.Той не само се съгласи,но вече няколко дни успяваше успешно да държи майка си далеч от мен.
        В университета все така не се справях.Когато се събирах със Сара ,бях прекалено съсредоточен  в това да не издам нищо пред майка й,за да обърна внимание на материала,който се опитваше да ми обясни.Вместо това разпитвах фалшивото си гадже за неща,които биха ни разкрили.Неща като любимия й цвят,любима песен...как ни вижда нас в бъдеще-разбира се,ако продължим да играем тази игра,все такива простички,с които се налагаше да съм запознат.Баща й ясно виждаше,че не се справям,но противно на очакванията ми,директорът не предприемаше нищо по въпроса с все още ниските ми оценки,дори напротив.Повтаряше,че щом държа всичко с връзката ни под контрол,значи няма проблем.Само това.Вече сериозно започвах да вярвам,че това с ученето никога не бе влизало в неговия план.Очевидно единственото,което ме свързваше с него ,бе дъщеря му.И не знаех колко правилно беше това.