Тъмно сияние

2 глава

Вкара ме в стаята за разпити и ми нареди да седна на един от столовете. Направих го. Седнах на стола, той взе другия стол завъртя го така че облегалката на стола да се падне срещу масата, прекрачи го и седна. Погледите ни се сляха един в друг, опитах се да разчета какво си мислеше но не можах. Този човек беше толкова неразгадаем ,а нарастващото напрежение в стаята продължаваше да расте.

Какво чакаше?

Тогава през вратата влезе някакво момиче което държеше в ръцете си лаптом, постави го на масата и след това излезе.
- Тук са всички записи от камерите в университета ви. Сега е момента да ми кажете истината! - каза с заплашителна нотка в гласа като кимна към лаптопа. Не му се получи обаче, нямаше от какво да се изплаща като знам че ме нямаше на записите.
- Вижте ги и сам ще разберете- скръствам ръце пред гърдите си и го поглеждам с предизвикателство. Той отвори лаптопа и взе да преглежда записите. След това го обърна към мен. На видеото се виждаше мъж на който не му се виждаше лицето. Носеше черен суичър с качулка която бе сложил върху главата си, тогава погледа ми попадна на татуировката която се подаваше под ръкава на суичърат му. Господи, знаех си че имаше нещо гнило в този човек. Помагането му и заговарято му с мен след часа, всичко се вързваше но защо?
- Това определено не сте вие но познавате ли го? - кимнах и погледнах към двойното стъкло където бях обедена че зад него има стая. Ако сега не кажех истината можеше съвсем да загазя и никога повече да не видя слънчева светлина.
- Алек, само това ми каза, не знам дали е истинското му име. - По изражението на мъжа срещу мен се разля тъмна мъгла. Веждите му се събраха в тънка ивица, устните му се присвиха ,а челюстта на лицето му се стегна.
- Този човек е наркопласьор, защо би искал да ви натопи? - Нямах си ни най-малка представа. Но, взех да размишлявам, имаше две опции едната от които беше някой враг на баща ми да е платил на дадения човек за да иска да ме елек видира ,а другата версия е че някой от семейството ми да ми има коз.
На вратата се почука отново, след което се отвори широко. Отправих незаетересован поглед натам но веднага се стъписах щом осъзнах че там седеше един от хората на брат ми и до него някакъв полицай на управлението.
- Съжалявам Старши но господина настояваше. - По лицето на Наполеон се проникна саркастична усмивка. Наполеон работеше за брат ми от близките 9 години, слушаше внимателно наредбите на Кай и ги изпълняваше стриктно. Нямаше право на грешки и никога не е допускал такива.
- Какво значи настояваше? Не можеш да допускаш просто ей така някой да влиза в стаята за разпити. - Мъжа който ме разпитваше до сега се изправи от стола и отиде до вратата. Не можех да чуя и дума за това за което започна да говори с тях, защото останах зашеметена от това колко прекрасна и поддържана фигура имаше в действителност. В ума ми избликна едно от онези правила които баща ми, ми бе казвал преди много време, но днес това правило го бях нарушила два пъти ,а то гласи: