Тъмно сияние

6 глава

Събудих се от съня които сънувах, разтрих леко клепачите си и се изправих в седнало положение. Бях заспала на дивана в дневната, често ми се случваше да се отнасям докато гледам телевизия. Телевизора вече беше загаснал и лампите по коридорите и в стаята не светеха. Колко часа изобщо бях спала? Протегнах се и взех телефона си който бе оставен на масичката. Отворих го и силната светлината се сбълска с очите ми който веднага се насълзиха. Все още не бях се адаптирала към светлината. Когато вече погледа ми свикна установих че вече минаваше полунощ. Предполагам че човека приютил ме в дома си отдавна вече спеше. Не бях се замисляла до сега, защото му имам доверие, но всъщност нищо не знаех за него. Дори името му не знам ,а той моето го знае което изобщо не е честно. Изправям се от дивана и пускам финерчето на телефона си, ахвам когато разбирам че ме е завил с едно от неговите одеяла. Усмихвам се от лекия жест който е направил. Махам закачиля се край от мен и го оставям на дивана. Тръгвам към вратата но усетих че нещо зад мен помръдна, обръщам се и осветявам всеки един край на стаята но не забелязвам абсолютно нищо. Явно ми се бе сторило, обръщам се пак и тръгвам към вратата когато две големи ръце обгръщат тялото ми. Изпищявам и веднага се заемам с това да се освободя от нападалея си по начина по който баща ми ме учеше. След като вече се освободих от здрава му хватка го удрям с лакът в ребрата и едрия човек се стоварва на пода. Обръщам се веднага и осветявам лицето му. Мамка му, нападателя ми беше не кой да е ами самият той. Веднага му подавам ръка и той я приема, изправя се и ме поглежда с тъмно зеленикавите си очи.
- Съжалявам, но каква ти беше работата да се спотайваш в сенките, знаеш ли как ме уплаши? -скастрявам го като наблюдавам как натиска ключа за лампите който е бил под носа ми през цялото време.
- Млада госпожичке, кой помислихте че може да влезне в дома на едно ченге? - игнорира въпроса ми като зададе свой. Удрям го отново този път леко, а той се разсмива на всичкото му отгоре.
- Всеки може да влезне, не си мисли че дома ти е недосегаем! - нацупвам леко муцунката си, той го забелязва и ме обгръща с мускулестите си ръце. Сърцето ми забива в гърдите ми силно. Мократа му коса която тъкмо е измил капе по лицето му и по гърба му. Долавям опияняващия аромат на душ гела му който се е впил в кожата му и веднага се заражда в мен копнеж. Копнеж към него от който няма да се избавя никога. Поглеждам към дебелите му сочни усти и прехапвам свойте. В този момент разбирам че съм си паднала яката по този мъж. Имала съм две гаджета до сега, но никога тялото ми не е реагирало по този начин по който реагира когато ме докосне той.
- Красива си, по дяволите! Красива си от горе до долу. Дори и душата ти е красива. - начина по който изговори всяка една частица от думите си ме кара да се чуствам желана. И гласчето в мен ми придума ,,ето видя ли откри своя човек на мечтите ти". Усмивка озарява устните ми.
- Караш ме да изпитвам емоции които не съм изпитвала досега, а ти чустваш ли ги? - Приближава се и долепя устните си до мойте. Целува ме страстно и жадно за още. Устните му са меки и топли, такива каквито си ги представях. Вкуса на устата му е страхотен.
- Аз ли? Влюбен съм в теб, мамка му! Влюбен до мозъка на костите си. - тръпка, минава през цялото ми тяло и се настанява на неудобно местенце. Но всичко отшумява когато се отдалечевам от него. Той е непознат за мен, все още е рано да изпитвам такива неща към него. По погледа му се чете недоумение.
- Почти нищо не знам за теб, само знам че си ченге, абсолютно нищо друго не знам. Кажи ми как се казваш! - забелязвам че прояви разбиране за което му благодаря.
- Казвам се Максимилиан Егоров - кимам и тръгвам да му задавам още няколко въпроса когато по външната вратата се лупна. Всякаш някой искаше да я разбие.
- Очакваш ли някой? - питам и поглеждам към външната врата.
- Не, а ти?
- Не, никой не знае че съм отседнала при теб! - но тогава се сещам, че си включих телефона за да видя изпратените съобщения. Проклетия джипиес който брат ми ваведе в телефона ми. Очите ми се замъглиха от сълзите който напираха да излязат, подсмърквам и забърсвам една която се стече по бузата ми. Сега не беше времето да плача, трябваше да измисля някой бърз план преди да са разбили вратата и да са влезли.
- Има ли някакво аварийно стълбище? - той се замисля за момент преди да ме хване за ръката и да тръгнем на някъде. Стигаме до кухнята и той отваря едното крило на прозореца.
- Няма врата която да води към стълбището, затова ще трябва да скочим! - поглеждам надолу и забелязвам стълбището но ме хваща шубето и се отдръпвам.
- Няма шанс да скоча до там, трябва да има друг начин нали? - Той поклаща глава в знак че няма. Господи.
- Прекалено е късно, сестричке! - чувам гласа на брат си зад себе и се обръщам веднага. Поглеждам го. Целя облякън в черно, черен костюм, черни обувки и черни ръкавици и в ръцете му пистолет който го беше насочил към Максимилиан. Изтръпвам веднага.
- Кой по дяволите си ти, човече? - Кай насочва оръжието към мен и се изкикотва. Знаех че нямаше да ме застреля, той никога не би го направил.
- Явно сестра ми не ти е казала малката си тайна ,а Айва? - свеждам поглед в земята, щях да му кажа някой ден ,но не по този начин.
- Айва? - Повтаря истинското ми име подтиквайки ме да говоря, но аз просто седя и мълча.Усещах погледите и на двамата върху мен, но аз за първи път не знаех как да постъпя. Чуствах се така всякаш бях притисната между две големи стени.
- Какво да ми каже, Вей? - поглеждам го но не му отговарям на въпроса, а просто казвам едно смотолевено ,,Съжалявам"
- Тогава аз ще го кажа! - Поглеждам го и се моля на всички богове нещо да се случи, така че той да не успее да изпее всичко, но напразно.
- Не се казва Вей хлапако ,а Айва Римахото Шин от семейство Шин. Баща Рен Шин Римахото най-известия и трудно откривам бос на мафията. А, аз съм лудият и брат който иска да я омъжи, но си промених решението. - Отдъхвам си поне за това, но все още продължава да ми е черен в очите. Твърде много грешки допусна от който връщане назад няма.
- Рен Шин Римахото няма дъщеря, а двама сина! - изплюва на среща Максимилиан. Истината е че семейството ми много добре знаеха че когато порасна ще има много врагове на баща ми който ще искат да ме наранят. Затова разпространили информация че в деня на раждането се е родило момче, а всъщност е било момиче.
- Много е лесно да пуснеш няколко слуха и да направиш това онова за да могат всички да повярват. - Брат ми идва до мен и хваща ръката ми и ме издърпва зад него. Не се съпротивлявам и оставам зад брат си скрита защото ако направя едно грешно движение което не се понарави на Кай. Макс щеше да свърши с куршум някъде по тялото. Поглеждам го зад рамото на Кай и забелязвам че очите му не бяха като преди, сега бяха потъмнели от гнева който изпиваше към мен. Искаше ми се в онзи момент да се бях отделяла от него.