Тъмно сияние

14 глава

             Армандо Велучи ⬆️

Наблюдавах как бавно по бавно крехкото и телце изчезваше от погледа ми. Чуствах се като хипнотизиран около това момиче, въпреки че все още не знаех нищо за нея. Може би дори и има приятел за който не знам.  Направих този извод чак накрая когато и видях реакцията когато я целунах. По дяволите, сега най-малко ми потрябваше да се занимавам с ревниво гадже. Но я желая по такъв начин че независимо от всичко щях да се боря за да я имам.

Една врата по коридора в края се отваря като веднага заинтригува погледа ми, от там излизат брат ми и Сюзън в окаяно положение. Косата на Сюз бе рошава ,а дрехите по тялото и раздърпани. Погледа ми се спира на брат ми който на лицето му се разстилаше самодоволна усмивка. Той среща погледа ми и я побутна леко по рамото за да вдигне и тя очи към мен. Подозирах от самото начало че между тях се случваше нещо и се оказах прав. Те си разминиха няколко погледа преди Арч да тръгне към мен.
- Тя не е момичето за теб братко, само ще ти разбие сърцето и ще те зареже! - казвам му веднага щом стига до мен, хвърлям последен поглед надолу по коридора само за да видя как задника на Сюз се измъкваше.
- Мислиш че я харесвам? - В гласа му долових лека насмешка - Само се използаме за секс, нищо особено. - повдигам вежда нагоре, начина по който я гледаше преди малко ми говореше друго, но не желая да се бъркам повече.
- Така да бъде! - Тръгвам в обратната посока по която и двете момичета не минаха.
- А, ти защо не си в съблекалнята за да се оправяш? Изглеждаш зле, човече! - Буца се настанява в гърлото ми след този въпрос. Нямах намерение да изтъквам пред брат си че се опитвам да прелъстя новодошлото момиче. Знаех на какво е способна Сюзън и не искам никой от нейната групичка да я наранява по никакъв начин. Тя е едно малко създание с миловидни очички.
- Трябваше да дам едно нещо на един човек, затова съм тук! - гърдите ми се отпускат, щом разбирам че наистина ми се е вързал на думите.
- Върви да се оправяш, хайде!

                Айва Римахото

Все още ума ми не можеше да разбере защо ми хареса когато ме целуна. Трябваше да се отдръпна веднага и след това да му ударя шамар, но аз не постъпих така. Колко жалко, всъщност колко жалка съм аз? До къде ли щеше да стигне това всичкото ако не се бях отдръпнала? Може би до някой умивалник или някоя съблекалня дори може би и на пода. Господи, чувам се омърсена, дори и да е от една смотана целувка. Разрошвам  косата си с длани, трябваше да му кажа нали? Не мога да мълча такова нещо, изгарящо ме от вътре. Корема ми бърбоникаще от това напрежение пред което бе поставен или просто бях гладна. Чувам как външната врата се затръшна шумно и поглеждам към вратата на кухнята в очакване да ме намери. Сигурно в момента изглеждам потресаващо. С тъмни кръгове под очите от плача, с рошава коса която сигурно прилича на сплетена кошница и напукани устни. Нещо в гърлото ми се надигна и бавно ми се доповръща. Какво ставаше с мен? Отивам до мивката и изповръщам цялата гадория вътре. Измивам устата си и лицето си и спирам чешмата която бях пуснала. Поставям ръцете си върху плота, не можех да се обърна въпреки че усещах присъствието му зад себе си.
- Скъпа, добре ли си? - Той веднага  се озовава до мен и поставя длан върху гърба ми, разтривайки го.
- Искам.. искам си в стаята, моля те! - отпускам се в ръцете му, каквото и да се правеше не си усещах тялото. Чусвам се в момента като ходещ труп, не съм и очаквала че така ще свърши всичко. Той ме хваща и ме повдига като булка и ме понася към стаята ми, оставя ме на леглото и ме завива с отдялата.
- Поспи малко, а после ще хапнем! - дланта му се понася към лицето ми и погалва бузата ми с палец, а след това се навежда и целува челото ми. Наблюдавам как суета му отиваше до вратата, а после я затвори след себе си. Само ако ти бях казала какво направих, щеше ли да постъпиш толкова добричко с мен?