7 глава

48 6 2
                                    

Максимилиан Егоров

Наблюдавам как я отвежда и аз нищичко не правя . Пистолета ми е пъхнат в дънките, но не го изваждам. Просто седя и гледам как потпухналото и лице изчезваше бавно от мен. Не знам дали и бях бесен за това че скри такава информация от мен, но малка част от мен знаеше че тя не го е направила нарочно. За всяко нещо в този живот си имаше причина. Чувам писъците и отекващи по коридора на петхауса ми ,и сърцето ми се свива на топка. Обичам я, мамка му. Обичам всеки недостатък в нея, всеки сантиметър от кожата и. Обичам начина по който ми говори, обичам детинското и поведение. Просто всичко с нея си заслужава да се изпита, затова послушвам сърцето си и излизам в коридора. Изваждам пистолета си и стрелям в една ваза която красеше коридора. Те веднага спират и се обръщат за да ме погледнат.
- Взимаш нещо което краси дома ми. Крадеш от мен и очакваш аз да си затворя очите, човече много си сбъркал. Тя е моя! - отивам до тях и я издърпвам от лапите му.
- Слушай, какво ще ти кажа.. - прекъсвам го веднага. Не ме интересува това което щеше да ми казва той.
- По-добре чуй това което аз ще ти кажа. Не е хубаво се пролива кръв пред една дама, затова си тръгни с наведена глава и приеми факта че сестра ти остава в моя дом. А, утре ще се върнеш сам и ще ,и донесеш нещата от стаята и. - насочвам оръжието към главата му и го опирам в челото му, дяволита усмихва прокрадва по устните ми. Бях хванал копелето на мушка. Усещам как Айва настръхва до мен и ме обгаря с поглед. Нямаше от какво да я е страх, ако някой ден тръгнех да убивам брат и със сигурност нямаше да и е пред очите.
- Иначе ще те изгоря жив. - казвам с ирония в гласа си. - А, сега върви! - посочвам към разбитата вратата. Той тръгва да казва нещо, но се спира. Завърта се на петите си и напуска апартамента ми тихо и мълком. Чак когато се уверявам напълно че си е тръгнал я поглеждам. Косата и бе рошава и по лицето и има съсухрени сълзи, беше пребледняла и не казваше нищо. Придърпвам я в топла прегръдка и целувам зачервените и устни, тя измърква и захапва долната ми устна. Изръмжавам и я повдигам от земята, тя обвива крака около торса ,и ръце около врата ми. Прокарва пръсти по скалпа ми като леко подръпва косата ми.
- Само ако знаеш колко секси изглеждаш. - тя се изкикотва и ме залива вълна от възбуда. Исках да я обладая и да я чукам здраво цяла нощ, но едно позвъняване по служебния телефон промени целите ми планове. Пускам я да стъпи на пода и бърникам в задния си джоб за да извадя малкия телефон от там. Вдигам го и чувам гласа на шерифа в слушалката.

Тъмно сияние Où les histoires vivent. Découvrez maintenant