Тъмно сияние

13 глава

Надеждата която бе останала в мен се оказа вярна, на сутринта когато спеше сладко в прегръдките ми телефона му извивибрира на нощното шкафче. Понеже вече бях преминала границата от личното му пространство се надигнах от леглото без да го будя и надникнах в телефона му. Съобщението беше изпратено от ФБР точно в 22:00 когато се беше прибрал, а то гласеше ,, Благодарим, за вашето съдействие в случая на покойните ви родители". За последно когато се бях разровила в интернет за случилото се със семейството му, случая беше закрит защото нямало доказателства, но явно са го открили наскоро. За което се радвах наистина много.

Разтърсвам се от мислите ми когато едно от момичетата от по горните курсове сяда до мен и поглежда към мача който се разиграваше на футболното игрище зад университета.
- Познаваш ли Армандо? - поглеждам я, кафявата и къдрева коса бе прибрана на стегнат кок само два кичура коса се спускаха свободно отстрани на лицето и. А, черните и ириси наблюдаваха стриктно мача и не поглеждаха към мен.
- За кого говориш? - Най-накрая се устремява да ме погледне. По лицето и същото така имаше лунички който я правеха изумително красива. Шоколадовата и кожа бе толкова гладка като порцелан, нямаше по нея нито една отворена пора, нито пък тъмни кръгове под очите.
- Момчето с фланелка номер осем от отбора Мадрид - Очите ми взеха да шарят по гърбовете на футболистите, облечени в синя тениска в очакване да се сблъскат с номер осем. Намират го в единия край на игрището близо до противниковата врата. Отбора му бе напът да отбележи точка за отбора. Не можех да видя лицето му защото бе с гръб към нас ,но ето той всякаш ми направил услуга се обръща. Буца се настанява в гърлото ми когато го разпознах, това бе момчето което ме измъкна от лапите на Сюзън. Погледа му се спира върху мен, задържам го повече от нормалното, при което усещам как червеникава руминина се плъзва по бузките ми.
- Не, не го познавам, защо? - Излъгах я защото не исках да си навличам неприятности, каквато и да и беше целта определено не и беше чиста.
- Той е брат на боксьора Арчибалд , наистина е интересно как са толкова различни. - Не познавах това момиче ,но което и да беше то се радвах че разсъжденията и за тях са като мойте.
- Мхм - измрънквам под носа си и отпивам от кока-колата в ръката си като се очаква да се сблъскам със студена и освежаваща напитка ,а не с топъл баркоч. Ама че и гадост, оставям колата на седалката до мен, слънцето отдавна я бе стоплило. Започнах да съжалявам за това че дадох 3 паунда за едното нищо.
- Между другото аз съм Амаралис, приятно ми е да се запознаем! - подава си ръката към мен с топла усмивка на лице. В първият момент ми се стори подозрителна ,но сега мнението ми бе се променило. Това момиче определено не е като останалите момичета в този университет.
- Вей, на мен също ми е приятно! - ръкостискаме се и след това и пускам ръката. Знаех че не беше хубаво да се лъже ,но това е за мое добро. Хората който ми знаят истинското име ми се броят на едната ръка.