Легенда за Алирия III - Истина и лъжа

Глава 4 В траур (не)

Елир е в траур (не). Тя по темперамент е чувствителен човек. Че сега е време да ви споделя въпросната глава тринайсе, която е пропусната в Легенда за Алирия (част I) е видно, понеже едва сега Аристей премисля случилото се тогава – апокалипсис е – той не осъзна тогаз последствията на действията му върху Елир, бе лош, а красавец – то се знае, че Елир се прехласна...

Целувката им обаче не бе реална, а бе просто сън на Елир, в който Арис е замесен чрез магията си.

Той се настани в едно кресло. Нямаше особено какво да търси. Всъщност вече знаете... амулетът привлече Линеане, Царицата. Обаче този дух-пазител бдящ над Елир трябваше да се обади, когато... Елир е в беда. С други думи – когато Царицата я нападне. Изведнъж Арис съзря, наблюдавайки как Елир търси лек за магинопия („липса на магия", още позната като магиолипс) – тя... малко гузен е, понеже не я прецени добре в тая глава 13. Там тя го отведе някъде да го убеди да помага на гората като велик маг. И тъй тя го отведе дълбоко в гората в някаква пуста местност...

Тъкмо бяха навлезли в горската растителност, когато Елир внезапно замлъкна, все едно се задави. Тя се огледа безмълвно. В очите ѝ се четеше непоносим ужас, болка и пълно недоумение. Бяха пристигнали на мястото.

Тревата бе придобила тъмнозелен или почти черен цвят...

– Какво има тук? – рече ѝ архимагът, тогава нехайно. – Обгоряла пустош? И?

– Туй е магиолипс, не пожар. Да не мислиш, че тайно паля гората си? – Елир прие думите му подигравателно понеже бе файрина. А и знае се, такъв велик маг трябва да е чел за магиолипса, още познат под името магинопия.

Наоколо нямаше останали дървета. Цветя. Птици. Нямаше и самодиви. Бяха се отказали,понеже... А не. Елир не се отказва. Но... вече ви обясних за двуродничето в началото на тази дълга история.

Файрината скочи от нейния еднорог, а докато стъпваше краката ѝ почти изтръпнаха. Беше ѝ трудно да си поеме дъх. Аристей завъртя очи, пренебрегвайки нейната според него тогава драматичност. Не си даваше сметка сам за значението на гората за хората, сега вече осъзна той. Тогава я пренебрегна в него си, макар да не изрази мнение, казвайки ѝ, че е лъжкиня, нескопосана или че това е просто гора, Елир Арунай.

Все пак имаше значение, че я нарече в него си Елир аруна... „зората", румената е всъщност оригиналната дума тук за аруна. Идва от български. Отдавна е било аруна произношението ѝ. Лъжица е това, което казах. Малка лъжица за вашите уста – истина...

Слънцето не смееше да освети фона на сухите пънове. Елир приклекна, за да огледа. Сякаш потъна в мрака, обгърнал мястото, и се докосна до един от пъновете. Те бяха като изгорели на вид...

Елир едва ли бе способна да отговори, ако и да бе задал въпрос. Но Аристеус също замлъкна. Мълчеше. Тя изглеждаше онемяла – дали? В този момент - беше ѝ мъчно за природата, въпреки че знаеше – гората щеше да се възстанови. От къде го знае ли? Идва пролет винаги при нея, такава е Елир... ...

Да види Дивата гора превърната в поле с гнили пънове беше толкова травмиращо, че Елир не можеше да повярва, че е действителност. Последици от магинопия...

Аристей я изгледа пренебрежително тогава и макар тя да не забеляза – в него остана памет за тоз момент как я бе пренебрегнал той в себе си. После пък, нали времето е кълбо, реши да се шегува за някаква пръдня на ламя. Доста нескопосано от страна на Аристей.

Стане ли дума за магия, там понякога е манджа с грозде това време – пространство ли е, време ли е... Ще го нарека време-пространство на шега. Винаги съм прав така. Отделни са в крайна сметка. Времето се обърква в магиите.

Най-тъпа шега на света – по време на световна криза, ти да си правиш пръдни на лами на мелодия на телефона... Аристей. Какво да кажа, беше подигравателен.