Легенда за Алирия III - Истина и лъжа

Глава 9 В огъня... Кръжокът на Декандра

Докато се разхождаха из библиотеката, Арис забеляза, че отново са освободени места за кръжока на неговата „любима" учителка Деамедея, на кратко Мея, известна като мъдриалата на точността. Мъдриала беше специална професия, донякъде равнозначна на „преподавател по магия и други науки". Допълнението „на точността" ѝ беше дадено от учениците, понеже тя много държеше да не се закъснява за часовете ѝ. Даже нямаше представа, че тя все още преподава. В главата му се появиха спомени от неговото време като ученик...

Мея имаше симпатично излъчване. Щом новобранец отидеше при нея и кажеше, че се интересува от вълшебство, тя винаги отвръщаше: „Не е важно дали се интересуваш, а колко. Всички са любопитни към тази материя. Но, за да я изучаваш се изисква търпение." Зеленикавите ѝ очи гледаха умно, докато тя разговаряше приятелски с някоя шарена птичка или пък слагаше магическата си шапка върху синьо-зелено-червената си коса.

Деамедея обичаше да се занимава с деца и да ги обучава на вълшебство. Но от хилядите ѝ ученици, един успя да разбие представата ѝ, че „с нежност се постига всичко". Казваше се Аристеус. В неговата личност съществуваше противоречие. Понякога той изглеждаше трогнат от внимателното ѝ отношение. Обаче никога не си взимаше бележка за поведението си! Продължаваше да се движи все в същата посока, в която си е наумил. Беше съмнително дали ще стане истински магьосник според нея. Понякога показваше безразличие. Друг път пък изключително се концентрираше. Демонстрираше способности, от които Деамедея се изумяваше и признаваше, че магията е в кръвта му. Той усвояваше материята с бърза скорост и лекота, непосилни за останалите ученици. Така Аристеус постоянно се движеше от едната крайност в другата.

С поведението си той успя да изцеди и последната капчица търпение от своята преподавателка. Тя стигна до заключението, че специално за този ученик ще борави с други, по-различни методи на обучение. Замени нежността си с желязна строгост. Въпреки перипетиите, след раздялата им и у Аристеус, и у Деамедея се запазиха главно добри чувства.

Не щеш ли Деамедея, която беше наблизо, забеляза, че той е там. Видимо се изненада. Архимагът идва да я посети? Е, тя знае, едва ли идва за нея чак до Вахара Арта.

– О, моят любим ученик, – възкликна тя.

– Нима все още преподаваш? – попита Аристеус. – Бях чул, че си избрала да прекараш дните си в усамотение...