Легенда за Алирия III - Истина и лъжа

Глава 3 Тя се върна

Адемон осъзна, че Елир е не е коя да е. Така де, той е такъв велик маг според себе си. Тя не случайно избяга от хватката на великия маг Адемон. ...Навярно тя е предполагаемият демон от предсказанията. Само това би обяснило нейната непоколебимост и успеха ѝ в бягството от подземието. А и чак сега Адемон се досети – нищо чудно и Аристей да е замесен в това бягство неин съучастник. Или още по-зле: архимагът неслучайно да търси съюз с тази Елир и е на път да успее да я привлече на своя страна. Ако вече не е.

Царица Линеане слушаше внимателно излиянията. Но в нея се явяваше напълно друга мисъл, за която великият маг Адемон не подозира: Елир е Арунай.

Тезата на Адемон ѝ прозвуча правдоподобно. Макар тя да не тръгна лично да търси Аристей във Вахара Арта... Адемон бил изпратил една инита Пресиана. Защото е умен зъл маг според себе си, с пъклени планове.

– Несъмнено, Царице – каза той на тази Линеане. – Вие трябва да се замислите за властта. Щом има предсказание за демон, който ще ви я отнеме, то целта на Арис в конкретната ситуация изглежда ясна: той да намери този демон преди вас, Свръхподобна, – Това беше едно ново алирийско обръщение към царе и княгини, и велможи.

– И какво като я намери? – рече Линеане. – Ако тя е тъй велика, че да завземе властта, защо ѝ е съюз с някакъв магьосник? Било и архи да е.

– Тя все пак е жена – понече да отвърне Адемон. – А и още млада, наивна. Не знае, че е демон самата тя. Той иска да се възползва. Да я накара да се влюби и да използва силата ѝ, обединена с неговата. Е, това е което би ми минало през ума, ако знаех коя е.

– Но тъй както го описваш Адемон ми се струва, че Аристей би излязъл по-демон от нея – рече Линеане. – Синът ми да ме предаде? Струва ли ти се възможно?

И така Царицата се върза на тази шантава теория на вампирския маг. Шантава? На нея ѝ се виждаше правдоподобна – че някой ще ѝ отнеме властта, това всякога беше в реда на нещата. Пък било и син. Не ѝ бе син Аристей. Така казва – мисли се за умна и манипулативна – така обвиненията към него в съзнанието на Адемон ще се увеличат, както и правотата на Царицата. Адемон като неин подчинен пък въобще не подхвана тази тема. Можеше, според Адемон, Царицата да се изразява тъй, за да подчертае, че е дала на Аристей много според нея... Тя бе кафе, той - стафида. Каква романтика. И двете са вредни, а ви харесват на вкус... ... Зад гърба им властимащите често са подигравани от тъй наречените „прости люда"... Адемон се засмя. Туй го бе чул случайно.

Подобно на една зла Бавморда, тя е готова да остави сина си – дори да ѝ е син тоз архимаг. Като се замислиш, ако наистина ѝ е син, то... е привилегирован – както е за Адемон. Зъл маг и до там. Не може злият маг да е добър маг. Дали? На Елир добре ѝ се отрази цялата тая кавга между Аристей и Адемон... ... Ами...

И така Елир се оказва зъл демон в главата на Царицата – какъв развой на събитията. Адемон не само го измисли, но скоро си го и самовнуши, че е тъй – това за демона.